Меркел в Турция

Турците с безпокойство очакваха посещението на германската канцлерка Ангела Меркел, известна със съпротивата си срещу приемането на Турция в ЕС. Мнозина бяха изненадани от онова, което каза и показа Меркел по време на посещението си. Именно то е нашата тема на седмицата. Чуйте част от статията на Михаел Туман в Ди Цайт.

Посещението на Меркел в Турция протече много по-хармонично, отколкото очакваха мнозина. Но дали в резултат от това канцлерката ще си изработи нова политика към Турция? В момента се търсят нови идеи. Тази есен на европейците им предстоят тежки кавги с Турция, и то на три сцени. Еврокомисията в Брюксел подготвя критичен доклад за напредъка на Турция в преговорите. Френският парламент гласува закон, криминализиращ отричането на турския геноцид сещу арменците през 1915 година. А гръцки Кипър настоява да използва турски пристанища, отказвайки същевременно да разхлаби ембаргото срещу турската част на Кипър на север. Дреболии, ще си каже човек, като се има предвид какво историческо предизвикателство е приемането на Турция в ЕС. Но понякога два-три хлабави винта могат да потопят цял кораб. Тайип Ердоган направи какво ли не, за да подобри отношенията си с канцлерката. Но дали двамата все пак успяха да притъпят остротата на най-неприятните въпроси? Законът, който гласува френският парламент, се превръща в изнъвреден френско-турски конфликт, върху който Меркел няма влияние. Кипър също е далеч. Все пак канцлерката настоя Турция да изпълни обещанието си и да отвори пристанищата и летищата за кораби и самолети с кипърска регистрация. Ангела Меркел положително е наясно, че година преди изборите премиерът Ердоган е изключително напрегнат. Националистите само го чакат да отстъпи по кипърския въпрос. Ето защо Меркел и Ердоган разработиха компромисен вариант. За неговото осъществяване трябва време, но той поне може да опази шансовете за членство на Турция през този горещ есенен сезон, стига да има нужната добра воля. Тъкмо по отношение на добрата воля пролича новото в политиката на Меркел. Канцлерката подчерта, че присъединителните преговори с Турция трябва да останат с отворен край, тоест – членството на страната не е гарантирано. Това е разликата в позицията на Меркел спрямо тази на нейния предшественик Герхард Шрьодер. За разлика обаче от неколцина провинциални лидери в Германия, който говорят за партньорство с Турция, но всъщност имат предвид прекратяване на преговорите, Ангела Меркел каза: “Договорите трябва да се спазват. Прегтоворите с Турция трябва да продължат.” И добави оке нещо важно: “Не искаме да издигаме нови препятствия.” За критиците на Турция във френското Национално събрание и за техните съмишленици от Южна Германия това означава: Меркел не е от вашия отбор. В Истанбул, на географската граница между Азия и Европа, отново пролича международната далновидност на канцлерката, която мнозина обвиняват във вътрешнополитическа недалновидност. Тя целенасочено търси диалог с ислямски духовници. В лицето на Ердоган тя вижда не някакъв досаден молител пред вратата на ЕС, а човек, който приближи страната си до запада повече, отколкото сузмяха неговите предшественици. Тя говори за ролята на Труция и нейния премиер като посредници към арабско-персийския свят. Във времена на планетни кризи подобни добре поддържани отношения винаги се изплащат. В Истанбул Ангела Меркел каза, че Таийп Ердоган е “политик-реалист”. Всъщност и тя самата се прояви като същински политик-реалист.