Мексикански вестник за осъдените в Либия български медици

Авторът Жан Мейер - учен от Центъра за академични изследвания в Мексико сити, разказва предисторията на процеса, определяйки го като огромен скандал без да пести саркастично–пренебрежителните квалификации, когато щрихира образа на либийският лидер полковник Муамар Кадафи.

Историческата справка, която въвежда читателя към историята с българските медици, проследява сложната крива на отношенията между Съединените американски щати и Европейските държави с диктатора Кадафи, този - цитирам – «непостоянен бедуин, с доста особен манталитет» Авторът обръща внимание на изненадващото обявяване на смъртните присъди: «изненадващо, защото идва в момент, когато след дълга международна изолация Либия най-накрая успява да се интегрира в обществото на народите и да сложи край на тежката икономическа блокада».

Жан Мейер подробно описва етапите, през които е минал процеса, коментира с възмущение случилото се в либийския затвор, наричайки шестимата затворници – невинни жертви на една политическа система, в страна, която до неотдавна фигурираше в списъка на терористичните и зловонни държави.

Няма никакво съмнение – пише Мейер, в преднамерения характер на процеса, както и в невинността на осъдените. Той се аргументира с експертизите на френския професор Люк Монтание, споменава неговото посещение в Либия през 2003 година и цитира негови изказвания по повод сходни случаи в други държави: «Това може да се случи в много болници и най-вече в педиатрични клиники, защото децата са по-уязвими към инфекцията, включително и от малки количества кръв.»

В статията се обръща внимание на факта, че от 2000 година професорите Монтание и Перен лансират хипотезата, че инфекцията е била предизвикана от повторната употреба на едни и същи игли и спринцовки, използвани за взимане на кръвни проби. Авторът споменава и факта, че през същата 2000 година госпожа Даниел Митеран напразно е писала на полковник Кадафи по повод процеса срещу българските медици.

Жан Мейер помества списъка на осъдените. След това пише следното: «Моля ви, прочетете внимателно собствените бащини и фамилни имена на тези хора. Те стоят повече от 5 години пледирайки напразно за своята невинност; след като са били бити, измъчвани, подложени на бой с електрически палки, сексуално насилвани». «Не твърдя че знам каква е играта на полковника» – пише авторът. И продължава : България и Европейският съюз, както и САЩ никога не са изоставяли жертвите, бидейки същевременно доста дискретни. Какво да кажем за международната общественост?

Жан Мейер не прави прогнози. Той изразява надежда, която дори не формулира ясно в този обширен анализ, който за първи път се опитва да направи стомилионно Мексико съпричастно с един както човешки, така и политически скандал засягащ България.

Тонът на неговата статия всъщност има ясна цел – не просто да информира, а да мобилизира международната общественост. Жан Мейер вярва, че през 21 век това би могло да бъде фактор, който да повлияе дори на държави като Либия.