Между отчаяние и оптимизъм

Близо 250 000 сърби и представители на други малцинствени групи бягат или са прогонени от Косово след края на войната на 10 юни 1999 година. Години по-късно около 100 000 от тях се завръщат в сръбските райони на областта.

Прокудените албанци се връщат в родината си още в първите дни след края на войната. На 17 февруари 2008 година Косово едностранно обявява независимостта си, която е призната от повечето западни държави. Как сърбите виждат онова време днес, десет години след интервенцията на НАТО?

Нечовешки условия

"Даже и за животните е непоносимо. Ето тук, отвсякъде капе вода. Таванът всеки момент може да падне. А ние живеем тук. По-рано това е било амбулатория. Условията са ужасни. Само веднъж в седмицата можем да вземем душ."

Душанка Баняч показва бившия санаториум в курорта Матарушка Баня. "Вилите", така се е наричал малкият комплекс през 80-те години, когато все още е функционирал. През юни 1999 година, след края на войната в Косово, 200 сърби от източната част на тогавашната провинция намират подслон в тези запуснати и порутени помещения. Десет години по-късно половината от бежанците, възрастни и безработни, все още живеят тук. Като Душанка и съпруга й. Те са избягали с двамата си сина и дъщеря си след капитулацията на югославските части.

"Селото ни беше почти изцяло сръбско, но трябваше да избягаме, защото децата ни служеха в полицията и армията. Единият ни син едва не загина в престрелка на албанската граница. Изтегляйки се, полицията и армията ни заповядаха веднага да напуснем, защото положението е опасно. Тъй че оставихме целия си имот и се качихме в колата."

Незаинтересованост от страна на сръбските власти

Малкото сърби от техния регион, които не избягали след края на войната, били убити по-късно от албанците, разказва Душанка Баняч. Тя е сдържана, не оплаква съдбата си. Отчайва я само пълната незаинтересованост на сръбските власти към съдбата на косовските бежанци. Не изпитва ли гняв към НАТО и Запада?

"Изпитваме гняв, разбира се. Толкова много хора загинаха. А сега приветстват независимо Косово. Може би някои държави наистина искаха да помогнат на албанците, защото и те трябваше да бягат. Много от бежанците се върнаха. А ние къде да отидем?"

Отчаяние и надежда - тези са чувствата, които преобладават сред сърбите десет години по-късно. Само една четвърт от тях са за присъединяване на страната към НАТО, но 60 процента са за присъединяване към Европейския съюз.

Автор: Филип Славкович/Бисерка Рачева

Редактор: Биляна Михайлова