Международното право и тероризмът

Вътрешният министър Волфганг Шойбле търси път, който би позволил свалянето на пътнически самолети, когато се използват като оръжие от терористи. Въпросът е дали подобен случай може да се тълкува като терористично нападение, задействащ механизма за отбраната на страната. В такъв случай би било позволено активирането на Бундесвера и следователно свалянето на един отвлечен самолет. С решението си от февруари миналата година германският Конституционен съд постанови, че подобно действие е противоконституционно, тъй като нарушава чл. 1 на конституцията, защитата на човешкия живот и достойнство. Държавата няма право да отнеме един човешки живот, за да спаси – евентуално – друг.

В своята нова постановка на въпроса министър Шойбле изтъква, че ООН обяви атентатите от 11 септември 2001 за военно нападение в смисъла на хартата на световната организация, така че в подобен случай би трябвало да е валидно международното военно право. Това би позволило ограничаването, ако не и цялостното обезсилване на основните права – включително и защитата на човешкото достойнство.

Юристи и политици от всички партии се съмняват обаче в разумността на подобна конструкция. Ето какво казва шефът на Зелените, Райнхард Бютикофер:

“Мисля, че това е една напълно сбъркана логика. Тук се прави опит за създаването на правна норма, която на практика премахва разграничението между война и граждански ред.”

Ула Йелпке от фракцията на Лявата партия иска да знае от вътрешния министър Шойбле дали тогава смята да третира терористите като военнопленници. Освен това тя припомня, че според основния закон на Германия наличието на ситуация, изискваща отбраната на страната, се констатира от Бундестага, което в случай на похищение на самолет било невъзможно поради времевия фактор.

Мотивирано от атентатите на 11 септември 2001 германското правителство се зае с разработването на закон, отразяващ терористични акции, включващи похищението на самолети. Тъй като германската армия е само отбранителна сила и няма право да действа във вътрешността на страната, а полицията не разполага със съответните средства възникна една доста сложна ситуация. През 2004 правителството прие съответния закон, който бе отхвърлен обаче от Конституционния съд. По думите на председателя на съда, Ханс-Юрген Папиер:

“За нас бе важно да очертаем общите законови граници, кръжащи около проблема: може ли държавата да си позволи да убива едни хора с цел да спаси живота на други хора?”

Това е по същество въпросът около който продължава да се върти и днес дискусията в средите на германското правителство.