Международните медии за България

“Есенният литературен салон” представя България – съобщава “Залцбургер Нахрихтен”. В центъра на провеждащия се за 15-ти пореден път годишен фестивал във виенския Одеон – от 11 до 13 ноември – ще е новата българска литература. Най-известният неин представител ще е Димитър Динев – станал популярен в Австрия, където живее, с първия си роман “Ангелски езици”. Общо 11 авторки и автори ще представят във Виена най-новите си произведения – на немски език. Слово при откриването ще поднесе Мирела Иванова, а след нея, в първата вечер на фестивала, ще четат Георги Господинов и Румяна Захариева. По-нататък автори като Деян Енев, Теодора Радева или Алек Попов ще се опитат да обрисуват изразителен портрет на своята страна. Удостоеният с много литературни награди Николай Кънчев и живеещата в Берлин авторка Цвета Софрониева също се очаква да пристигнат във Виена. В рамките на фестивала ще се състои и литературна дискусия.

Агенция ДПА информира за започващия днес в Котбус 15-ти фестивал на източноевропейския филм. В неговия фокус през следващата година се предвижда да бъдат България и Румъния – като кандидатки за членство в Европейския съюз.

В съобщение за пресата на Германския научно-изследователски колектив в Бон се дават подробности за вече 30-годишното сътрудничество между института и Българската академия на науките. Споразумението за съвместна дейност е първото, което Германия подписва с държава от бившия източен блок. На състоялото се на 3 ноември в София тържество по този повод председателят на германския научен колектив професор Ернст-Лудвиг Винакер и председателят на БАН академик Иван Юхновски са подчертали значимостта на споразумението за научното сътрудничество както по време на Студената война, така и с поглед към бъдещето. През годините двете страни са разработили редица съвместни проекти в различни сфери – предимно медицина и физика. Конкретни цели са формулирани и за бъдещето – наред с традиционно интензивното насърчаване на хуманитарните и естествените науки, Германският научно-изследователски колектив в Бон ще концентрира повече усилия в областта на археологията – в тази сфера са предвидени съвместни семинари.

Под заглавието “Заложниците на Кадафи” Франкфуртер Рундшау помества статия за съдбата на задържаните в Либия пет български медицински сестри. Авторът Норберт Мапес-Ниедек е разговарял с дъщерята на една от задържаните – Антоанета Узунова, дъщеря на медицинската сестра Валя Червеняшка. Тя тръгва за Джамахирията през 1998-ма година, подобно на много свои колеги привлечена от заплащането – 200 долара месечно. Тя работи само година в болницата в Бенгази, когато там пристигат униформени и арестуват целия чуждестранен персонал. Няколко дни по-късно повечето медицински лица са освободени, но не и петте българки, както и двама лекари. Към тях са отправени обвиненията в умишлено заразяване на 393 либийски деца с вируса на СПИН, както и – в употреба на алкохол и неморално поведение. По-нататък авторът подробно описва хода на състоялите се в Либия процеси, спира се и на намесата на дипломацията в търсенето на решение на проблема. За момента Антоанета е настроена песимистично – като се позовава на изхода от процедурата по обвиненията за извършени мъчения спрямо българските арестанти – надзирателите им са били обявени за невинни. “Това е лош знак” – смята дъщерята, която акцентира, че всички други чужденци са били освободени, с изключение на българите. Те са вече седем години в затвора, очаква се Върховният съд в Триполи да се произнесе по присъдите им на 15 ноември.

“Будапестер Цайтунг” пък помества информация за кацането на летището в унгарската столица на самолет, за който се предполага, че е бил използуват от ЦРУ за превозването на заподозряни в тероризъм лица, срещу които се води разследване. Подозренията за “опасния” товар са били отхвърлени официално, машината превозвала обикновени товари – което, обаче, не спира спекулациите във вестниците. Като вероятни “сътрудници” на ЦРУ американските медии назовават новите държави-членки на НАТО, оказващи подкрепа на Съединените щати в Ирак и Афганистан – най-често се споменават Полша, Румъния и България – които на свой ред категорично са отхвърлили подозренията.