1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мароко – добра почва за терористи?

13 юли 2005

Броени дни след лондонските атентати се появиха слухове, че в оргазацията на нападенията е замесена мароканската мрежа на Ал Кайда, терористичната организация поела отговорнастта за атентатите. Най-често споменаваното име в тази връзка е това на Мохамед Гербузи, британец от марокански произход, живущ в Лондон. Мароканските власти подозират, че Гербузи е лидерът на ислямистко-мароканска бойна групировка,

https://p.dw.com/p/AubY
Снимка: dpa

подчинена на Ал Кайда. Въпреки че достоверността на тези подозрения не е доказана, факт е, че Кралство Мароко се свързва все по-често с имената на извършители на терористични атентати. Мароканец бе един от организаторите на атентатите от 11-ти септември, също на тези в Казабланка, Мадрид и на смъртоносния атентат срещу холандския режисьор Тео ван Гог.

До преди няколко години Кралство Мароко държеше на реномето си на страна, защитена от радикалния ислямизъм. Това естествено благодарение на монархията, която има монопол върху контрола над религиозния живот. Според конституцията кралят е главата на всички вярващи, тоест наследник на пророка Мохамед, и като такъв той притежава абсолютен религиозен авторитет. С други думи, никой не би могъл да е по-ислямистки от самия крал. Ето какво добавя политологът и експерт по въпросите на исляма Мохамед Дариф.

“Монархията фаворизира не само умереността в комбинирането на отделните политически и религиозни компоненти. Мароканското общество е изградено върху принципите на толерантността, което доказва културното многообразие на страната.”

Въпреки всичко това Мароко е държава, която посредствено или не се свързва с имена като Зугам, Ел Мутасадек, Мусауи, Гербузи и прочие. Имена, които биха могли да доведат до мисълта, че Мароко е нещо като инкубатор за терористи. Влиянието на ислямистите в мароканското общество е обаче незначително, казва Дариф. Въпреки това опасността не бива да се омаловажава. Още повече като се има предвид, че заплахата произлиза не само от ислямистите, но и от една друга радикална групировка.

“Атентатите в Казабланка се базират на идеологически възгледи, които са извън обсега на класическия ислямизъм, става дума за т. нар. Салафия Джихадия. Джихадистите смятат ислямистите за невярващи.”

Говорейки за т. нар. джихадисти мароканският политолог има предвид ислямистко-мароканската бойна групировка, създадена през 98-ма година в Афганистан с цел да подпомага логистиката на Ал Кайда в Европа. Целите на групировката се промениха след атентатите от 11-ти септември, когато Мароко се ангажира съвместно със САЩ в борбата срещу тероризма. Групировката подготвя по настоящем самостоятелно извършването на терористични атентати. Известни са имената на някои от лидерите, като например Карим Меджати, който бе убит в Саудитска Арабия, и Саад Хусаини, който се укрива незнайно къде.

Мохамед Дариф е на мнение, че Гербузи не е изиграл ръководеща роля при организирането на атентатите в Лондон, една от причините за което е фактът, че Гербузи е строго наблюдаван от британските тайни служби.

“Ал Кайда търси за организацията на терористични акции личности със силно изразени способности. Тя търси оперативни ръководители, а не проповедници от рода на Гербузи.”

Дариф описва Ал Кайда като организация, функционираща в три основни кръга. Първият е изграден от лидери и идеолози, чиято функция е да дават насока и да планират. Вторият кръг е кръгът на активистите, чиято задача е от координационно естество. Третият кръг е събирателно на повече или по-малко автономни терористични групи и клетки.

“Участието на мароканци в операциите на Ал Кайда се ограничава до активност в третия кръг. Със сигурност може да се каже, че в първия кръг, тоест на най-висше ниво, няма мароканци.”

Както и да е. Факт е, че Ал Кайда ориентира дейността си не според националните амбиции, а точно обратното – терориситичната мрежа функционира въз основа на логика, за която границите са без значение. От значение е единствено принадлежността към общността на вярващите, което означава, че терористичните нападения на Ал Кайда не са концентрирани върху определени точки на земното кълбо. Техните цели са от една страна произволни, от друга целенасочени и се намират навсякъде по света.