Маргарете Мичерлих, психоаналитичка и феминистка, навършва 90 години

През 1977 година психоаналитичката Маргарете Мичерлих шокира обществеността с изказване, публикувано в първия брой на германското феминистко списание “Ема”. Тя заявява: ”Аз съм феминистка!”. До този момент в бившата Федерална Република Германия, според Маргарете Мичерлих една от най-консервативните западно-европейски държави, понятието “феминизъм” е обидна дума. Въпреки това Маргарете Мичерлих смята, че е важно да заеме ясна позиция.

“Още като дете не вярвах, че жените са по-неспособни от мъжете и че в обществото женското мнение е по-маловажно от мъжкото. В спомените ми, майка ми винаги е била толкова силна, колкото и баща ми. По-късно попаднах в среда, пропита от хитлеристкия начин на мислене. Но никога, независимо какво съм преживяла, не бих и помислила, че мъжете са по-стойностни от жените”, споделя Маргарете Мичерлих.

Тя си спомня добре съветите на баща си, който винаги е казвал, че човек не трябва да позволява да му се забранява да мисли самостоятелно. И Маргарете Мичерлих се придържа към тази максима. Ето защо тя не може да се примири с начина, по който след Втората световна война западногерманското общество си затваря очите за престъпленията, извършени през дванадесетте години Хитлерова диктатура.

През 1967 година Маргарете и съпругът й Александър Мичерлих, също лекар и психоаналитик, издават книгата “Неспособността да тъгуваш. Основите на колективното поведение”. В този научен труд се търси отговор на въпроса, защо германското общество не желае да се сблъска със случилото се по време на националсоциалистическата диктатура, да анализира последиците и да признае колективната си вина.

Книгата се появява на пазара малко преди студентските протести от 1968 година и с това дава важен импулс на започанлите по-късно дебати по темата. Защото протестите на германските студенти са насочени между другото и срещу факта, че хора на водещи позиции по време на националсоциализма заемат безнаказано важни постове и във Федералната Република Германия. Обществените реакции за книгата са бурни: някои хора са много възмутени, други потъват в дълбоки размисли.

Бурни са и реакциите за книгата “Миролюбивата жена”, която е публикувана през 1985 година. В нея Маргарете Мичерлих разглежда ролята на половете в различни сфери на обществения живот, и особено в политиката. Тя опровергава мита, че жената по рождение е по-миролюбива от мъжа и доказва, че това е резултат от възпитанието, т.е. обществото възпитава жената към подчинение и я кара да не дава израз на агресиите си. Книгата е същевременно и апел към жените да се еманципират, с други думи да се освободят от този обществен натиск, от съществуващите идеологии и предразсъдъци.