Малта търси решение за проблема с бежанците

Казармата се намира в един от прашните ъгли на прашния остров. Телената ограда и патрулиращите войници задържат любопитните на дистанция. В маранята пясъчната постройка, почти без прозорци, може да се види само от далеч. Казармата е всъщност лагер за интерниране, зад дебелите стени са затворени стотици бежанци. Повечето са африканци, насочили се към Европа през Средиземно море, и достигнали до най-малката европейска държава, където отношението към нелегалните бежанци е толкова строго, колкото никъде другаде. Свещеник Пол Пейс от Ордена на йезуитите, е един от малкото, които имат постоянен достъп до херметически затворения лагер:

Хората там живеят в абсолютно претъпкани помещения. Стотици хора са в палатки – както по време на летните горещини, така и при студовете и дъждовете през зимата. Мъжете и жените са заедно, женени и неженени. Санитарните помещения са в по-голямата си част в лошо състояние. Тези хора живеят при условия, които не са приемливи за една демократична държава, членка на Европейския съюз.

Между бежанците, сред които има и деца, пробягват плъхове. И тъй като намиращите се в лагера почти нямат възможност да контактуват с други човешки същества, те задържат гризачите като домашни животни. Малта държи бежанците при такива условия за срок до 18 месеца:

За разлика от повечето други европейски държави, Малта арестува всекиго, който пристигне нелегално. Някои от бежанците са от 10 или 11 месеца тук, и все още не са имали възможност да се явят пред властите за обсъждане на тяхното право на убежище. Което означава, че на тях за период от десет или 11 месеца им е отнета свободата, време, през което те само чакат да бъдат разпитани.

Както се заявява в един доклад на Европейския парламент, де факто отрича правото на убежище.

Извън острова, във водите на Средиземно море, армията на Малта предпочита да оставя на корабите на други държави да спасяват бежанците от удавяне – най-често с аргумента, че случаят е извън малтийските териториални води. Освен това островната държава отказва на корабите с бежанци на борда да хвърлят котва на нейните брегове, тъй като правителството във Валета не иска да поеме отговорността за последващите процедури по искането на убежище. По повод отправените спрямо тази политика критики от Брюксел вътрешният министър Тонио Борг само клати глава:

Очакванията, че този малък остров може да приеме имигранти, спасени извън нашите териториални води, са абсурдни.

Борг оправдава непреклонната политика на своето правителство наред с другото и с това, че големите държави в Европейския съюз оставят Малта с нейните 370 хиляди жители да се справя сама с проблемите с бежанците:

Така например – миналата година ние приехме почти 2 000 бежанци – което е приблизително същото в Германия да дойдат 400 хиляди бежанци. Представете си само каква криза би предизвикал подобен поток от хора в Германия.