Малкото израелско градче Сдерот и палестинските ракети

Малкото градче Сдерот почти всеки ден присъства по страниците на изралеските вестници. Радикални палестинци непрекъснато обстрелват с малки ракети Касам това израелско селище в периферията на пустинята Негев. Тези ракети обикновено предизвикват само материални щети, но наскоро една от тях уби тригодишно дете край детската градина. Репортаж от Карстен Кюнтоп.

Пред 519-ти блок в Сдерот са изнесени пластмасови столове и маси, десетина-петнайсет роднини, приятели и съседи са се събрали, за да почетат паметта на малкия Афик Охайон. Един равин чете молитва. Афик беше на три години и загина след като една ракета Касам се взриви точно пред детската му градина. По-късно в тялото на детето бяха открити около 70 шрапнела. Взривът откъсна крака на майка му. Баща му Ицик Охайон показва стаята на загиналото дете:

”Тук всичко е, както беше него ден преди няколко седмици, когато Афик за последен път тръгна за детската градина.”

Покривката на леглото е опъната, възглавниците са бухнати, върху тях се е настанило плюшено мече.

”В деня преди ракетата, петък беше, аз го взех от детската градина, а той ми каза: ”Татко, във вторник в детската градина имаме празненство по случай края на годината, преди голямата ваканция. Вие с мама също ще дойдете и ще ни е много весело." А в понеделник го погребахме.”

Семейство Охайон са обикновени хора, Ицик е строител. По традиция по време на траура той не се бръсне, новата му брада сивее, лицето му е пепеляво на цвят. Афик бил дете, което двамата със съпругата му чакали цели 15 години.

”Сърцето ми отворено за деца. Това важи и за палестинските деца. Като ги видя да плачат от болка, и аз се разплаквам с тях. Сега обаче те разбиха сърцето ми. Животни са тези палестинци, по-лоши са от животни дори. Макар че имам и приятели – палестинци. Дойдоха да ми изкажат съболезнованията си. Мигар трябваше да ги изгоня? Та не са всички такива.”

Сдерот, градче с 23 хиляди жители, се намира в северния край на пустинята Негев. Ивицата Газа е на километър по въздушна линия. От три години насам палестинците са взели Сдерот на мушка. През стената, която израелците строят около ивицата Газа, палестинците изстрелват самоделни гранати и ракети Касам. Жителите на градчето доста време имаха късмет, защото щетите бяха само материални. Малкият Афик беше първата жертва. Изралеската армия реагира веднага – навлезе в ивицата Газа, събори няколко сгради, унищожи плантации, загинаха 17 палестинци. Това обаче не помогна срещу ракетите – палестинците продължиха обстрела. 15-годишният Ури казва:

”Тук всички живеят малко в страха, но иначе се оправяме. И какво ли друго ни остава? Някои искат да се махнат, обаче това няма да помогне, защото терор има и другаде. Там има повече терор, тук има повече ракети Касам, все тая.”

Алексей, на 17 години, не се бои от ракетите:

”Те не могат да променят живота. Преди една-две ракети не бяха никакъв проблем. Сега обаче е друго, след като убиха детето и раниха още други хора.”

Шломит Лев смята тази реакция за типична. Лев е социална работничка и се занимава с младите хора в Сдерот. Според нея, повечето тийнейджъро отначало не искат да признаят, че палестинските ракети ги плашат. Това обаче било само фасада, зад която нещата изглеждали другояче:

”Поведението им показва, че те се опитват някак да се отърват от стреса. В приемните ни часове често пъти слагаме на масата нещо за похапване и те започват да се тъпчат като невидели – това е истерично ядене. Промениха се и отношенията между самите тийнейджъри. Вече много по-често ще ги чуеш да си крещят и да се ругаят, много по-лесно налитат на бой. Смятам, че всичко това е резултат от стреса.”

Положението е сложно. Ицик Охайон, бащата на убития Афик, в момента не вижда изход. Вината, според него, носят палестинците:

”Когато изстрелват ракета Касам, нашите хеликоптери просто не могат да направят нищо, защото палестинците винаги се крият сред група деца. Ето къде е разликата. Ние деца не убиваме, ние имаме сърце. Те обаче, те сърце нямат. На тях им е все едно дали ще убият дете или възрастен. Ние невинни не убиваме.”