Мадрид – една година след атентата на 11 март
10 март 2005
В дните преди черния за жителите на Мадрид 11 март, когато на централната железопътна станция Аточа бе извършен първият голям терористичен акт на територията на Европа, състраданието, съчувствието и солидарността с тъгата на роднините и приятелите, загубили своите близки могат да бъдат прочетени върху лицата на стотиците минувачи, които пресичат в мълчание тази част на града. 192-ма души загубиха на това място живота си. А Европа изгуби измамното усещане за сигурност, взривено от старателно планираният терористичен акт.
«Ние всички бяхме в този влак», е един от най-популярните надписи, станал заглавие и на документален филм за трагедията, който ще бъде показан в залите на испанската столица, както и по каналите на обществените телевизии на Германия и Франция на 11 март тази година.
Същият ден, в който не само жителите на Иберийския полуостров, но и гражданите на обединена Европа ще почетат паметта на жертвите, камбаните на 650 храма в испанската столица ще започнат да бият точно в 7 часа и 37 минути сутринта, когато миналата година отекна първият взрив. Пет минути камбанният звън ще звучи в цял Мадрид. А неговите жители са приканени от най-известната Асоциация на жертвите от 11 Март, ръководена от Пилар Манхон, загубила 20-годишния си син в експлозията, да отменят всекидневните си занимания, за да станат по този начин част от церемонията, с която цялата прогресивна общественост ще сведе глава в памет на загиналите.
В най-големия обществен парк на Испанската столица, разположен точно срещу централната станция Аточа, Ретиро парк, ще бъдат посадени 192 маслинови и кипарисови дръвчета , които да напомнят за отнетия живот на жертвите.
Тази годишнина е повод и за друг анализ: по-голямата част от арестуваните след атаката на 11 март, заподозрени че участват в терористични действия, са мароканци. Това катализира съществуващите в някои испански среди расистки настроения срещу имигрантите. Напрежението, особено в предградията на Мадрид, където живеят много мароканци, продължава да е осезаемо и днес, година след Черния 11 март. Представители на тази общност твърдят, че расте броят на мароканците, които губят работата си, расте и усещането им, че са нежелани от своите съседи. Много от тях признават, че ако разполагат със средства, биха напуснали страната и биха опитали своя късмет в Германия или Италия. «Всичко се промени за нас след 11 март 2003 година», твърди един от мароканците, живеещи в Мадрид.
На започналата преди два дни среща на върха на Антитерористичната коалиция в Европа Демокрация, солидарност и сигурност, открита от принц Филип, в присъствието на Кофи Анан ще бъдат поставени важни въпроси, свързани с координирането на усилията за борба с най-страшното посегателство срещу цивилизацията – тероризма. Нека се надяваме, че и въпроса «как да живеем заедно след 11 септември, след 11 март» също ще бъде засегнат. Може би именно тук се крие верният подход към упражнението наречено толерантност.
На срещата на върха в Мадрид България е представена от първия демократично избран президент на страната д-р Желю Желев.