Льо Пен е общофренски феномен
17 април 2007Човекът не желае да каже истинското си име пред микрофона, защото никога не се знаело, какво може да стане. Сякаш, че да кажеш мнението си на улицата е опасно във Франция... Затова ще наречем този мъж мосю Майер. Той живее в един малък и уютен градец на областта Елзас, притежател е на местното транспортно предприятие и се радва за завидно благосъстояние и на ясни политически позиции, които са твърде десни и ксенофобски:
“Я погледнете мюсюлманите във Франция... та та изобщо не желаят да се интегрират в обществото. Живеят на гърба на социалната държава и нищо повече. А ние французите, на всичкото отгоре, сме принудени да се притесняваме от тях. Защото те искат да ни командват. Те са против нашето общество, те го ненавиждат.”
В малкия градец на областта Елзас, на последните президентски избори радикалната десница получи близо 30% от подадените гласове. В областта има села, в които не живеят почти никакви чужденци, но това не пречи на местните хора да са избиратели на Льо Пен. Това са обикновени хора – работници, пенсионери. “Имаме толкова много проблеми – “ казва една възрастна жена от Мюлюз. За мен Льо Пен е е единствената надежда- добавя тя.
На предизборно събрание, на което участва самият Льо Пен той предлага кратък анализ на ситуацията, без да изпусне традиционните гратове – чужденците, мюсюлманите, Европа, корупмираните политици и разсипаната държава . Председателят на Фронт Насионал винаги е посещавал областта Елзас по време на всичките си досегашни предизборни битки. Според един млад мъж, Льо Пен е единственият, комуто може да се има доверие. Политикът бил истинско дарование.
Този път Льо Пен наистина ще се нуждае от всичките си дарования за да спечели колкото ме може повече гласове в Елзас. За пети път 78 годишният политик се кандидатира за президентския пост, вероятно това ще е последният му опит. Льо Пен е в състояние като истински актьор да изгуби самообладание на точно необходимото място, щом това изисква ролята му на самозван народен трибун, клеймящ омразната левица:
“Писна ни от вас, от вашите обиди, заплахи, и лъжи”
крещи Льо Пен. По-късно, публиката, която го е слушала послушно повтаря фразите и лозунгите, които той и е втълпил :
“Крайно време е да се сложи край на притока на чужденци. Това най-първо. Тук във Франция закриват фабрики, французите остават на улицата, а онези, които прииждат към нашата страна ? Те получават социални помощи или пък ни отнемат работните места.”
Всичко е смесено в едно и подложено на отрицание : чужденците, международния капитал, глобализацията.
Някои либерални коментатори обичат да гледат на изборните успехи на Льо Пен като на регионална аномалия, породена от миналото на германска провинция, бремето на немското минало и проблема за раздвоената идентичност. Всъщност обаче Льо Пен е общофренски феномен и то отдавна. Едва една четвърт от французите смятат идеите на Националния Фронт за неприемливи – установи наскоро една анкета на вестник “Либерасион”. Или казано другояче: Три четвърти от избирателите във Франция смятат програмата на Льо Пен за приемлива.