Лидерите на Европейския Съюз се споразумяха за въвеждането на единна енергийна политика

Трипроцентов икономически растеж годишно – това е една от основните цели на Лисабонската стратегия, приета през 2000-та година от европейските държавни и правителствени ръководители. Днес обаче повечето европейски правителства изпадат в състояние на екстаз, щом икономиките им постигнат двойно по-нисък растеж. Европа куца след други региони на света, най-вече Азия, поне що се отнася до въпросите на заетоста, икономическия растеж и иновациите. Европейският Съюз цели да сложи край на тази тенденция. Това обаче никак не е лесно, тъй като националните интереси блокират често развитието на единния европейски вътрешен пазар.

Засилващият се протекционизъм забавя европейската икономика, в частност сектора на енергетиката. Европа май не осъзнава, че за да се справи с енергийните предизвикателства, трябва да използва силата на единния пазар. Лидерите на Европейския Съюз дадоха поне зелена светлина на Европейската комисия да изготви проект за обща енергийна политика на 25-членната общност. Председателят на Комисията Жозе Мануел Дурау Барозу окачестви това като положителен сигнал.

“Обсъждаме главно въпроса, дали сме готови да въведем обща енергийна политика по отношение на инвестициите, изследователската работа, икономическото сътрудничество в рамките на Европейския Съюз. Радостен съм да съобщя, че намерихме положителен отговор на този въпрос.”

Германската канцлерка Ангела Меркел се застъпи също за засилване на взаимодействието в Европеюйския Съюз по отношение на енергийната политика, но отхвърли увеличаването на правомощията на Европейската комисия в това отношение.

Европейските лидери не постигнаха окончателно споразумение за прилагането на директивата за сферата на услугите, но бяха единодушни в подкрепата си за участието на европейските войски при подсигуряване на изборите в ДР Конго. Началото на мисията ще бъде поставено, след като националните парламенти дадат одобрението си. По отношение на по-нататъшното разширяване на Европейския Съюз бе заявено единствено, че след приемането на България и Румъния е необходимо да се наложи временен стоп на евроразширяването.

Като своенравен израз на европейското разединение по някои въпроси бе интерпретирана следната постъпка на френския президент Жак Ширак: той напусна за кратко заседателната зала, защото председателят на Конфедерацията на европейските работодатели Ернест-Антоан Сейер пожела да направи изказването си на езика на предприемачеството – на английски. Ширак, който е яростен защитник на франкофонията, се завърна в залата след края на изказването на Сейер, който е бивш председател на Съюза на френските работодатели.