"Лейди Целофан" мина теста

В мюзикъла "Чикаго", познат от големия екран и театралната сцена, има една истински трагична фигура - съпругът на главната героиня Рокси Харт. Мистър Харт е един съвсем невзрачен мъж, чиято любезност граничи със себеотрицанието, и въпреки това остава незабелязан от другите. В едно от своите музикални изпълнения той дори се нарича "Мистър Целофан" и се оплаква, че останалите просто не му обръщат внимание и гледат през него като през прозрачно фолио.

Задачата на Аштън - да намери "квадратурата на кръга"

Тази сцена напомня за Кейти Аштън, пардон - за баронеса Катрин Аштън на Ъпхоланд, новата висша представителка на европейската външна политика и в същото време заместник-председателка на ЕК. Ако обаче някой запита британците дали изобщо са чували за въпросната лейди, то в 99 на сто от случаите отговорът ще е: "Моля, за коя Кейти става въпрос? Хм, никога не съм чувал за нея." Може би и тя е един вид Мис Тиксо - жена, която се движи сред обществото без никой да я забележи. И точно тя днес бе препитвана в ЕП в продължение на три часа? Хм, странно. Брюксел е така или иначе на територията на някоя друга планета - далеч, далеч от менталните брегове на британците.

Това, което звучи като тъжна сценка от някой мюзикъл, за съжаление е извадка от реалността. Номинирането на лейди Аштън за втората по значимост работна позиция в ЕС обаче не впечатлява никого от британците. На Острова институционалният модел на ЕС играе прекалено незначителна роля. Така че надали някой британец ще се възгордее от поста на Катрин Аштън. Който обаче разбира малко от брюкселските задачи, той знае, че на баронеса Аштън е отредена една от най-неблагодарните роли: в съюза на 27-те тя ще трябва да убеждава 27 национални гордости в съществуването на обща европейска външна политика и политика по сигурността. Това звучи като "квадратурата на кръга", т.е. без особени изгледи за успех.

Гледа от високо, но е безсилна

Докато обаче Лондон се остави да бъде залъган с царицата на външната политика, със звездната, но безпомощна баронеса Аштън, Париж си подсигури един от най-влиятелните постове - този на комисаря по въпросите на конкурентноспособността. Мишел Барние ще има правото да се меси във финансовия свят на Лондон. Това намирисва на задаваща се кавга между Великобритания и брюкселската централа на ЕС. Британците вече се оплакват, че Брюксел е трябвало да се грижи повече за самата Комисия, вместо за новите неизпробвани върховни позиции в Европа, а именно - новосъздадените постове президент и външен министър на Общността.

Гордън Браун, който дълго време се надяваше Тони Блеър да стане първият президент на ЕС, се остави да бъде изигран. По този начин британците биват наказани за своето безразличие към брюкселската политика. Резултатът от което е една Катрин Аштън - или лейди Целофан, гледаща отвисоко, но безсилна и напълно непозната в родината си. Тя няма да приближи Великобритания дори с милиметър към ЕС.