Къде минаваше Берлинската стена?
11 август 2006�ка фон дер Ау се качи в неговото такси:
Таксовият апарат е изключен, защото при това пътуване не се отчитат километрите. Обиколката на града започва в работническия квартал Вединг, както обяснява Томас Леман:
“Границата минаваше от тази улица, а именно от тротоара, който се намираше на територията на Западен Берлин, до фасадата на къщата в Източен Берлин. На това място е имало много драматични опити за бягство. Нека спомена и 15-те тунела, които са били прокопани отдолу.”
Продължаваме към центъра на Берлин, по-точно към правителствения квартал. Там, където днес се издига един модерен комплекс от стъкло и бетон, по-рано се е ширило голо поле. На едно място са оставени два къса от Стената. Леман обяснява:
“Този кът с част от Стената и цветята наоколо бе създаден от артиста Бен Варгин още в началото на 90-те години. Той го нарече Възпоменателно място за жертвите на насилието и войната.”
Леман, който е западноберлинчанин, разказва, че често негови клиенти са жителите на града. Въпреки доста високата цена от 65 евро на човек и 10 евро за всички останали, той изпълнява до осем курса месечно покрай някогашната Берлинска стена. Идеята му хрумнала в хода на работата му като таксиметрист:
“Един от най-често поставяните въпроси е: сега в Източен Берлин ли сме? Или пък в Западен Берлин? Къде минаваше Берлинската стена? Такъв е разговорът, който се води в едно такси. Може би затова, защото на пръв поглед човек забелязва толкова малко.”
Леман само забавя, минавайки покрай най-известния от всички гранични постове, Чекпойнт Чарли, и продължава към още един друг известен граничен пункт – моста Обербаум:
“Тук, както и по-горе в правителствения квартал, границата минаваше по течението на реката. Тук непрестанно се движеха патрулни катери. Излишно е да добавям, че и тук е имало много опити за бягство.”
Мостът от червени тухли, по който сега се движи трамваят от запад на изток, е почти последният етап от градската обиколка, която предлага Томас Леман. Таксито минава покрай така наречената Ист-сайд-галери – отрязък от Стената, дълъг близо един километър, който след отварянето на границата бе изрисуван в най-пъстри цветове от повече от 100 художници. Впрочем Берлинската стена бе също така пъстра и по времето на Студената война – поне от страната на Западен Берлин, защото от другата страна бе ивицата на смъртта, с взривните устройства и телените мрежи.