Курт Бек ще бъде председател на ГСДП
10 април 2006
Курт Бек никога не се е стремял към кариера в столицата. Когато през ноември миналата година се отвори възможността да стане председател на ГСДП, той даде предимство на Матиас Плацек. Но 57-годишният Бек изобщо не е лишен от амбиции. Та нали направи кариера от електротехник до министър-председател. Новият лидер обаче е стъпил здраво на земята и тъкмо това обяснява голяма част от успехите му в Райнланд-Пафалц. Курт Бек е привърженик на умерената социалдемократическа политика. Той не обича експериментите, внимателно подхваща промените, никога не заема радикални позиции.
“Онова хленчене по принцип от преди време вече почти го няма. Просто не можех повече да слушам как всички се оплакват от нещо. А най-шумно се оплакваха онези, които са най-високо. Хората, които наистина се чувстват зле, хленчат по-малко.”
Курт Бек вече от 11 години е премиер на провинция Райнланд-Пфалц, през повечето време начело на коалиция от социалдемократи и либерали. На изборите на 26 март неговата социалдемократическа партия спечели пълно мнозинство в провинцията и през следващия мандат Бек ще управлява сам.
“Мисля, че това е забележителен резултат. Няма да се изненадате ако ви кажа колко се радвам на този успех за социалдемокрацията в Райнланд-Пфалц. Този резултат доказва и още нещо: всички приказки за някаква криза на ГСДП са резултат от повърхностни наблюдения.”
Бек не се бои от контакти, той търси диалог както с индустриалците, така и с лозарите. И до ден-днешен министър-председателят спазва часа за приемане на посетители, за който редовно се връща в родното си място Щайнфелд. Злите езици твърдят, че в провинцията няма човек, който да не се е ръкувал с премиера. Хората харестват Курт Бек, защото винаги намира по някоя добра дума. Но той може да бъде и много гневлив. Курт Бек повишава тон не само когато люмибият му футболен отбор, Кайзерслаутерн, губи мачовете ти. Въпреки това обаче не смята себе си за властолюбив.
“Никога не съм вкопчвал във властта. Откакто съм министър-председател на Райнланд-Пфалц, тоест от 1994 година насам, аз трябваше да преглътна толкова неща, колкото не ми се беше наложило да преглъщам през всичките предишни 46 години от живота си. На такава позиция човек трябва да умее да търпи, да си прехапва езика, да се примирява с ядовете. Защото крайната отговорност винаги е негова.”
Въвеждането в цялата провинция на целодневни училища и справянето с проблемите, възникнали след като от Райнланд-Пфалц се зитеглиха много чуждестранни войски – за Курт Бек това бяха големите успехи. В същото време обаче провинцията натрупа огромен дълг, за чието ликвидиране на Бек ще са необходими много сили и време. Той обаче не се бои от работа, нищо че занапред ще има двойно повече. Каза го сам още през септември, когато се обсъждаше кандидатурата му за председател на ГСДП:
“Имам и силите, и капацитета да дам важен принос и на берлинската политическа сцена.”