Куба и свободният свят

В началото на седмицата на фасадата на американската мисия в Хавана бе поставен огромен светещ надпис, с цитати от Всеобщата декларация за човешките права и речи на Мартин Лутер Кинг, който тази година щеше да навърши 77 години. “Мечтая за деня, когато този народ ще въстане и ще заживее свободен” е единият от цитатите на Кинг от 1963 година, който поставен на това място и в този момент носи особено послание към минувачите.

Надписите са направени така, че да могат да бъдат прочетени дори от голямо разстоятие от хората, които се разхождат по красивия крайбрежен булевард на кубинската столица Ел Малекон.

Това е поредният епизод от “войната на постерите” между кубинското правителство и представителите на администрацията Буш; война, която започна в края на 2004 година с пставянето на огромната цифра 75 пред същата фасада, (75 беше броят на арестуваните предната година дисиденти, независими журналисти и писатели.) Кастро отговори със снимки на изтезавани иракски затворници, които и до ден днешен продължават да стоят срещу американското представителство в Хавана.

Темата за политическите затворници на Острова оттогава до сега не е преставала да занимава интелектуалците и политиците в Европа. Много от посланиците на европейските държави демонстративно започнаха да канят известните с критиката си към режима кубински десиденти на своите дипломатически приеми, което на свой ред доведе до реакция от страна на Фидел.

Прага особено силно реагира на арестите на 75-те кубински опозиционери. По инициатива на бившия президент Вацлав Хавел през септември 2003 година беше създаден Международен комитет за демокрация в Куба

Не само чешката столица – в повечето от бившите социалистически страни, които преживяха и помнят комунистическата диктатура - половинвековният режим на Острова на свободата се превръща в нещо като лакмус за социалната им и политическа чувствителност.

Засега официална София мълчи. И все пак…

Под надслова Куба-либре в продължение на два дни гражданска инициатива събра много съмишленици в Центъра за култура и дебат в София. Фотоси, документални филми и дебат за състоянието на човешките права с участието на журналисти, писатели и няколко известни политици е първият органиезиран акт на солидарност с така наречените “деца на кубинската революция”. Може би интересът, който бе деемонстриран към тази тема вчера ще подсети официалните български инстанции, че като част от Европа, България не би трябвало да няма своя позиция по тема, която очевидно вълнува приятелите на Куба навсякъде по света. Самите кубинци, които не са забравили дългогодишните си контакти с нашата страна очакват такава реакция.