Кризата с потенциал на Голямата депресия

Това, че този път сривът на световната икономика далеч не бе толкова болезнен, колкото преди 70 години, се дължи на намесата на правителствата и централните банки, подчертава професор Айгингер, който в своя нова студия прави съпоставка между двете кризисни фази.

Сега опасността от „зараза” бе по-голяма

За сметка на това обаче значителният дял на държавна интервенция оказа положително въздействие. Макар че мнозина твърдят, че кризата е достигнала най-ниската си точка и финансовите пазари отново са в приповдигнато настроение и независимо от всички различия, в началото актуалната финансова криза показваше някои паралели с Голямата депресия от 30-те години на миналия век.

От август 2008 до февруари тази година икономическият ръст е спадал по-стремглаво, отколкото в критичната фаза между двете световни войни. Сегашната криза имаше потенциала на Голямата депресия, констатира професор Айгингер.

Безработицата нараства с умерено темпо

Глобализирането под формата на инвестиции и експорт в световен план бе много по-опасен „инфекциозен” фактор. Шефът на Австрийския институт за икономически изследвания обръща внимание, че в периода между 1929 и 1933 година Япония и някои европейски страни не отбелязаха икономически спад, докато САЩ регистрираха срив от порядъка на 27 процента. Това, че сега световната икономика отбеляза с процент и половина по-нисък срив се дължи на по-малкия дял в световната икономика, който имат днес най-развитите индустриални държави, както и на нарасналото значение на държавната намеса.

„Решаващ бе делът на стопанската политика”, казва професор Айгнингер, като в тази връзка обръща внимание на данъчните облекчения, както и на държавните инжекции за конюнктурата и финансовата система. Резултатът: въпреки че индустриалното производство падна с една пета, почти с толкова, колкото и преди 70 години, безработицата нараства с много по-умерено темпо.