Кризата в ХДС се засилва

Само до преди няколко седмици опозицията в Германия смяташе, че нищо повече не препречва пътя и към властта. Говореше се дори, че не е изключено християнделократите да сменят сегашното правителство още преди парламентарните избори през 2006 година. Но от известно време насам в християндемократическия лагер се виждат белези на дълбока криза.

Изключително стремителна беше кариерата на Ангела Меркел, сапочнала само няколко седмици преди германското обединение през октомври 1990- когато тя стана член на ХДС. Само половин година по-късно канцлерът Коол е взе в кабинета си. 36 годишната Меркел стана министър по въпросите на жените и младежта. След спечелените парламентарни избори през 1994 година, Меркел пое ресора на министър по екологията. Акогато - четири години по- късно християндемократите загубиха изборите и лидер на партията стана Волфганг Шойбле, Меркел достигна поста на главен секретар. През 2000-та година, в апогея на аферата с рартийните дарения за ХДС, Меркел смени Шойбле на поста му на партиен председател, малко след като публично беше апелирала към партията да се еманципира от своя почетен председател. Т.е. от онзи, който беше проправил пътя на Меркел към високите етажи на партийната и държавна политика. Сега - през есента на 2004, Меркел може да се провали поради липсата на онова, което нейният политически настойник Коол притежаваше в излишък - нужната власт и влияние сред партията. Те именно липсваха на Меркел още преди последните парламентарни избори, когато и се наложи да се откаже от кандидатурата си за канцлерския пост в полза на съпеника си от ХСС Едмунд Щойбер. Тогава баварският премиер Щойбер коментира решението по следния начин:

Щойбер:

"Ние съвместно стигнахме до убеждението, че единството на християндемократическия лагер чрез моята кандидатура би получило малко по-широко представителство.

След загубените избори Щойбер си остана премиер в Мюнхен, а Ангела Меркел изтика Фридрих Мерц от поста му на председател на парламентарната фракция в Бундестага. Това беше бързо, ясно и съвсем открито заявление за бъдещето - при следващия път - очевидно Меркел искаше да е първата, която ще има право да се кандидатира за канцлерския пост. Само до преди няколко седмици - никой в християндемократическия лагер и не се съмняваше - или поне не изказваше публично съмнения, че именно Меркел ще бъде кандидатката за поста на федерален канцлер. Защото през цялото време, в което ХДС и ХСС се намираха във възход, позициите на Меркел бяха неоспорими. Тя обаче очевидно пропусна идеалния миг да заяви недвусмислено претенцията си по отношение на канцлерския пост. Сега и се налага да поеме друг неприятен удар, предизвикан от оттеглянето на заместник-председателя на парламентарната фракция Мерц. На всичкото отгоре и Волфганг Шойбле, който отговаря за външната политика, отказа да поеме и икономическия ресор на Мерц. На Меркел и остана сямо едно - да изрази съжаление:

Меркел:

Дискусията беше полезна, защото той ясно показа, че желае да ми помогне. Той обаче смята, че може да ми окаге тази помощ по-добре в областта на външната политика, отколкото някъде другаде" - заяви Меркел.

Междувременно отказът на Шойбле подсили позициите на старите вътрешнопартийни съперници на Меркел - и най-вече на хесенския премиер Роланд Кох. Той, както и премиерът на Долна Саксония Кристиян Вулф са считани за отявлени противници на Меркел при това с апетити по отношение кандидатурата за канцлерския пост. Подкрепа за Меркел дойде от малко неочаквано място - от партията на либералите. Партийният им лидер Гидо Вестервеле призова християндемократите да решат въпроса за канцлерската кандидатура най-късно до партийния си форум през декември. И каза :

Вестервеле:

"Очевидно е, че някои господа в християндемократическия лагер имат проблем да бъдат ръководени от жена. Затова пък ние либералите имаме значително по-модерни схващания по въпроса."