Краят на сиестата

"Еврокризата иска да принуди южноевропееца да живее като германец", казва италианският философ Джорджо Агамбен. "Така може да се стигне до изчезването на цяла една култура, на характерния за латинските народи начин на живот, който непременно трябва да бъде защитен", казва той.

Дебатът по темата е израз на борбата на манталитетите: протестантската трудова етика срещу католическия принцип за насладата от живота. В това всъщност няма нищо абсурдно, нещата са дори твърде конкретни: от есента на 2012-та в Испания вече няма сиеста. Под натиска на т.нар. Тройка (включваща представители на ЕК, ЕЦБ и МВФ) страната трябваше да се откаже от следобедната почивка в най-горещите часове от деня. А да се почива между 12 и 16 е традиция, поддържана от южноевропейците в продължение на векове. Сиестата беше нещо свято, но ето, че в Испания днес вече я няма.

Къде остана насладата от живота?

Актуалната дългова криза обаче не е единствената причина за това: правителството на Сапатеро отмени сиестата за държавните служители още през 2005. Аргументът тогава бе следният: в рамките на глобалния турбокапитализъм времето трябва да се използва по-продуктивно, а и климатиците облекчават работата въпреки горещината. Днес очакванията са, че всички ще работят без прекъсване, а по време на кратката обедна почивка ще пазаруват повече и ще посещават ресторантите, което ще увеличи потреблението и данъчните приходи.

И какво излиза? Че испанците замениха свещената сиеста - задружния обяд със семейството, изкуството на насладата от живота - с повече работа и повече потребление. Разбира се, че те не бяха съгласни и излязоха на протест, само че напразно. Нима тази замяна не е абсурдна? Преди сто години испанците са печелили 20 пъти по-малко в сравнение с днес. Не означава ли това, че сега те заслужават сиестата повече, отколкото тогава?

Европейските медии разглеждат залеза на сиестата като напасване към северноевропейската култура. Ако ставаше дума само за пари, щеше да е по-лесно. Свръхзадлъжнялост е имало винаги. Още преди векове испанските крале са били потънали в дългове, включително към германците. Дълговете така и не са били изплатени, но това не е довело до край на света. На хората никога не им е идвало наум да се откажат от културата си заради дългове - а ето, че сега им се налага.

Прочутата формула на Бенджамин Франклин "Времето е пари" е олицетворение на капиталистическия дух - важно е само времето, което може да бъде превърнато в пари. Да си губиш времето със сън пък е нещо твърде подозрително, поне от гледна точка на пуританите. Навремето към първите заселници на Масачузетс например дори е било отправяно предупреждението, че сънят е "дяволско изкушение", предназначено да ги отклони от работата.

В името на консумацията

През 1784 Франклин отправя в "Journal de Paris" критики към фрацузите, че си лягат твърде късно и стават чак към обед, което е неефективно и скъпо - така се харчели много пари за свещи. Съвременните американци от своя страна страдат от хроничен недостиг на сън. Американската национална фондация по съня е установила, че мнозина не си доспиват през седмицата и си наваксват през уикенда, а последиците от това са фатални: все по-големи смущения на съня и нарастващо потребление на приспивателни.

Да, днес всичко е подчинено на ефективността и продуктивността. Капитализмът системно превръща нощта в ден. Седем дни в седмицата, по 24 часа на денонощие - непрестанно всичко трябва да бъде на разположение, тъй като във всеки момент някой може да усети някаква потребност, която да бъде задоволена.

АГ, ДПА, ШО, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева