1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Красивият етикет ”Европа на резултатите”

16 юни 2006

Понятието ”Европа на резултатите”, предпочитано от Барозу в последно време е изпразнено от съдържание и е израз на безпомощност, се казва в коментар от вестник ”Берлинер цайтунг”.

https://p.dw.com/p/AtQ8
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел БарозуСнимка: AP

Сякаш става дума за ново тайно оръжие - по този начин ЕС представи последния си план, който би трябвало да го изведе от кризата. Шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу лепна на намеренията красив етикет, без който те не биха могли да се продадат на политическия пазар. Стремим се към ”Европа на резултатите”, оповести гордо Барозу и обясни: за да да убеди гражданите си в необходимостта от сътрудничествто, ЕС трябва да покаже, че е полезен. Нужни са решения, които да направят живота по-добър, по-сигурен, по-лесен. За Барозу това е средство, отклоняващо вниманието от неприятния дебат за Европейската конституция. В същтото време той иска да направи приемлива институционалната реформа, която би трябвало да донесе конституцията.

В едно отношение Барозу има право: хората не се интересуват ни най-малко за вътрешното институционално устройство на ЕС и неговите неразбираеми процедури за вземанене на решения. Повечето гледат на ЕС така, както го каза навремето бившият германски канцлер Хелмут Кол: ”Важното е, какво излиза в края на краищата”. Ето защо медийният еврокомисар Вивиан Рединг допринася много повече за реномето на ЕС с искането си за намаляване на цените на мобилните телефонни разговори с чужбина, отколкото колежката й Маргот Валщрьом с всичките й докумети за обща комуникационна стратегия.

Вярно е едно: ако ЕС не покаже, че е нужен или ако германците, французите и поляците,например, не осъзнаят необходимостта му, то тогава той ще се разпадне. Само че ЕС е на светлинни години от подобни мрачни сценарии.

И ако Барозу открива чак сега факта, че интересите на гражданите имат приоритет, то това говори най-вече за неговото собствено схващане за европейската политика и ролята на Брюксел. Освен че подобно поведение е в много отношения неадекватно, то разкрива и едно мълчаливо признание, че ЕС не разполага с повече аргументи.

Първо: в какво, моля ви се, виждаше досега Европейската комисия задачите си, ако не в това да произвежда добри резултати? С други думи, с етикета ”Европа на резултатите”, Барозу постави унищожително ниска оценка на служителите си. Освен това той призна, че ЕС трябва да бъде разтърсен от криза, за да може Брюксел най-после да разбере, че работи за общото благо. Но нали това всъщност е единственият смисъл от съществуването на целия тежък бюрократичен апарат!

Второ, определението на Барозу поставя въпроса, какви са резултатите от досегашната европейска политика? Фактът, че страните-членки живеят от десетилетия в мир една с друга, е нещо съвсем естествено. Не бива обаче да се пренебрегват и цифрите, които говорят за едно: ЕС увеличава бласъстоянието на гражданите си, дава им свобода в най-различни области и увеличава гаранциите им за сигурност. Предизвикателствата, идващи от глобализацията или тероризма, могат да бъдат преодолени не чрез по-малко, а чрез по-голямо европейско сътрудничество. Въпреки проявяваното тук и там недоволство все още по-голямата част от гражданите вярват в ЕС и го подкрепят. Барозу, за съжаление, премълчава и този факт.

Неговият красив, но изпразнен от съдържание израз ”Европа на резултатите”, отклонява вниманието от ширещата се безпомощност. По този начин шефът на Европейската комисия влезе в тон с типичното за Брюксел себеугодничество. Сегашната среща на върха показа за пореден път, че европейските политици се занимават предимно със себе си. Вместо да търсят изход от кризата с конституцията, те просто отложиха разрешаването й с една година. Вместо да направят силно разширилия се преди две години ЕС дееспособен, те се занимават с планове за далечното бъдеще. Така че сешантият дебат за разширяването на ЕС демонстрира само едно: колко далеч са водачите му от реалността.