1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Корупционният индекс за България

20 октомври 2004

Корупционният индекс за България. Резултати от изследването на международната организация ”Прозрачност без граници” б Коментар от Еми Барух

https://p.dw.com/p/AsS3
Изследването на "Прозрачност без граници" за 2003 г.
Изследването на "Прозрачност без граници" за 2003 г.

”Прозрачност без граници” - водещата неправителствена организация за борба с корупцията в световен мащаб, обяви днесi корупционния индекс за 2004-та година, според който България показва с няколко пункта по-добри показатели от миналата година, покачвайки своя корупционен индекс от 3.7 на 4.1 като се нарежда на 54-то място от изследваните 146 държави.

Четирите държави с най-висок резултат, в които се счита че практически няма корупция са Финландия, Нова Зеландия, Дания и Исландия. На последно място, според тази класация, са Бангладеш, Хаити, Нигерия, Азърбайджан и Парагвай.

Корупционният индекс на ”Прозрачност без граници” представлява изследване на възприятията на корупцията, изработено въз основа на множество проучвания сред представители на бизнес-средите, местни и чуждестранни анализатори, наблюдения на дейци от неправителствените организации и академични учени. Тазгодишният Индекс е създаден на базата на 18 проучвания, предоставени на Transperancy International в годините между 2002 и 2004, които са проведени от 12 независими институции.

При обявяването на резултатите Питър Ейгън, председателят на организацията каза следното: ”Корупцията в големи държавни проекти е обезкуражаващо препятствие пред устойчивото развитие на държавите. Тя води до огромно разхищение на обществени фондове, необходими за образование, подобряване на здравните услуги и намаляване на бедността както в развитите, така и в развиващите се страни.”. ”Ако се надяваме да постигнем напредък при осъществяване на целта на хилядолетието – намаляване броя на хората, живеещи в крайна бедност до края на 2015 година, е необходимо правителствата да обърнат сериозно внимание на корупцията в общественото договаряне.”

Според изнесените днес данни, откакто съществува корупционният индекс – т.е. за последните десет години, изследването показва тенденции, които в зависимост от това дали са с положителен или с отрицателен знак, влияят върху инвестиционния климат в съответните държави. Така например в редиците на държавите, които трайно са подобрили своите резултати през времето вече е включена и България. Освен България тук се нареждат Колумбия, Естония, Хонг Конг, Мексико и Испания. Държавите, които са влошили своите резултати са Аржентина, Еквадор, Полша и Зимбабве.

Наблюденията потвърждават добре известното: богатите държави, които са имали възможност както да отгледат, така и да възпитат своята администрация; които са разработили стабилни социални мрежи и са култивирали цивилизовани отношения между всички участници в обществения договор, са държави, в които корупционните практики са изключение. Подобна зависимост, само че с обратен знак, съществува между бедността и корумпираността. А това подсказва, че задачите пред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по отношение на мониторинга върху изпълнението на КОНВЕНЦИЯТА ЗА БОРБА С ПОДКУПВАНЕТО НА ЧУЖДИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ далеч не се изчерпват с изработването на правила и етични кодекси.

Тазгодишният Корупционен индекс за наблюдаваните държави е установен от група международни специалисти под ръководството на професор Йохан Граф Ламбсдорф в университета Пасау в Германия. При неговото обявяване екипът на най-голямата международна организация за борба с корупцията съобщи, че корупцията е неконтролируема в 60 страни, а общественият сектор е залят от подкупи.