1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Коридор 4 в опасност?

28 юли 2006

България и Румъния може да пострадат от новата философия на Брюксел за сбилжаване със съседите извън ЕС. Това твърди германски специалист, които от години работи за развитието на транспортната мрежа в Европа. С него разговаря Александър Андреев

https://p.dw.com/p/AtPK
Лойола де Паласио ръководи новата работна група
Лойола де Паласио ръководи новата работна групаСнимка: AP

Хервиг Новак е шеф на секретариата за Паневропейския траспортен коридор номер 4, който минава и през България. В началото на интервюто с него, в което участваше и колегата Роберт Шварц от Румънската редакция на Дойче веле, г-н Новак ни показа нова карта, изготвена от работна група в Брюксел, на която коридорите вече имат конкуренция. Дали плановете за коридорите все още са актуални, попитахме го.

О: Да, все още съществуват плановете за коридори, изготвени от Брюксел, но тези планове имат много силна конкуренция – плановете за така наречените оси. Коридорите бяха замислени като чисто транспортни облекчения и подобрения. Идеята на новите оси е друга: да се провежда активна политика спрямо съседите. Тоест, търси се транспортна връзка не само вътре в ЕС, а и към многобройните нови съседи, които се появиха около ЕС след разширяването. Тези оси са отчасти продължение на заплануваните коридори, отчасти обаче следват своя собствена логика. Досегашното трасе на коридор номер 4 например минаваше през Румъния и България, а новата ос само отчасти минава през България и заобикаля Румъния. С две думи: плановете за оси, на които в Брюксел се отрежда голяма политическа тежест, са във вреда на България и Румъния.

В.: Досега в коридор номер 4 бяха вложени доста пари. Нима тези пари ще отидат на вятъра или е възможно успоредно да се строи както старият коридор, така и новата ос?

О.: Би било катастрофално, ако стане това, което казвате. Защото в плановете за коридора наистина са вложени много пари, вложен е много човешки ресурс, заложени са много надежди. Защото коридор номер 4 е изключително важен за икономиката на двете страни. Тъй че не ми се ще да вярвам, че коридорите ще бъдат изцяло изоставени за сметка на осите.

В.: Има ли по въпроса официално решение в Брюксел?

О.: Не, цялото планиране на осите засега е само идея на така наречената “Група на високо равнище” под ръководството на Лойла де Паласио, бившата еврокомисарка по транспорта. Но това не означава, че въпросната идея не трябва да се взима много насериозно, тъкмо напротив. Защото политическата воля на Брюксел вече е насочена не към коридорите, а към осите. В момента изглежда много по-вълнуващо да се занимаваме с осите, а не с коридорите.

В.: Това само ваша оценка ли е, или имате конкретни факти?

О.: Това е моя оценка, но не само моя. Всеки, който се занимава реалистично е пепредубедено с темата, задължително ще стигне до същия извод. Мнозина обаче предпочитат да не говорят за това.

В.: А правителствата в София и в Букурещ? Те знаят ли за тази счмяна на парадигмата или не?

О.: Дойче веле вече ги осведоми по въпроса, трябва да го признаем. Аз лично обаче се съмнявам дали в София и в Букурещ действително знаят за тази тенденция.

В.: А представителят на вашия Координационен съвет в София?

О.: Да, той е в течение. На последното заседание на Координационния съвет във Виена в началото на годината по тази тема, естествено, се проведоха подробни дискусии. Макар че от тези дискусии няма резултат.

В.: Може би правителствата в Букурещ и София просто не разбират важността на проблема?

О.: Най-напред трябва да кажа, че двете страни ще бъдат в по-добра позиция, когато влязат в ЕС, защото тогава ще имат право да се разпореждат със средства за трансевропейските транспортни мрежи, с които не разполагат в момента. Въпросът е обаче дали тези пари наистина ще бъдат отпуснати или акцентът ще се постави другаде.