1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Коментари и мнения от германския печат

2 март 2008

Водеща тема днес, както би могло да се очаква, са президентските избори в Русия. Ето първо коментара на "Офенбургер Тагеблат":

https://p.dw.com/p/DGfS
Снимка: picture-alliance/ dpa


Възмущението е голямо. Наблюдателите клеймят изборите в Русия като недемократични. И с право: Владимир Путин сдава властта на Дмитрий Медведев само привидно. Тези избори не са нищо повече от демократически смокинов лист за един авторитарен владетел. Но все пак нека не пресилваме нещата. Ако това е начинът, по който тандемът Путин - Медведев ще съумее да държи Русия стабилна и да я превърне в сериозен партньор, тогава Западът трябва да е доволен. Защото нека не забравяме, че многонационалната руска държава е едно крехко създание. Периферията се рони, а никой не желае балканизацията на една ядрена сила.


В анализа на "Франкфуртер Рундшау" се казва:


Така наречените президентски избори се провеждат под лозунга за "суверенна демокрация". Руският политолог Андрей Пьонтковски описва системата, създадена от Путин, като сплав от власт и пари, като разпространение на корупцията и господство на големите суровинни концерни. Ръководните функции са в ръцете на бивши - или активни - ченгета и военни. Доколкото те са в състояние да гарантират известен икономически възход, чиито плодове правят богатите по-богати, а бедните по-малко бедни, деполитизираният народ е готов да търпи всичко. Политическият елит живее от доходите от износа на газ и петрол, тоест на кредит. Контрастът с крайната фаза на съветския комунизъм, в която се ширеха масова бедност и некомпетентност, владее съзнанието на мнозинството. Това е един от корените на широкото одобрение за Путин. Това одобрение е реално, но и неполитично. Затова управляващите могат да бъдат сигурни в успеха на инсценировката, която ще доведе Медведев на власт. Но паднат ли цените на петрола и газта, тогава ще започне да се лющи и псевдодемократическата фасада. И тогава ще настъпи моментът на истинското изпитание.


Поредното изостряне на напрежението в Ивицата Газа е повод за следния коментар на "Тагесцайтунг":


САЩ и европейците би трябвало да видят при какви условия Хамас е готова да преустанови ракетния обстрел срещу израелска територия. Но засега Израел игнорира последното предложение на Хамас за прекратяване на огъня, въпреки че за разлика от преди този път Хамас не поставя никакви условия. Налудничавата идея, че проблемите на Близкия Изток могат да се решат с военни средства, продължава да владее умовете на мнозина в региона. Но било в Ирак, в Ливан или сега в Ивицата Газа се вижда пределно ясно, че това е чиста, при това крайно опасна химера.


"Обрат в американските затвори". Под заглавие "Зюддойче Цайтунг" помества следния коментар:


Лошата новина е, че през миналата година един процент от възрастното население на САЩ са излежавали затворнически присъди. 2,3 милиона души, повече от когато и да било преди и тъжен световен рекорд. Добрата новина е, че американците започват да се замислят. Дали защото политиката на твърдата ръка не дава желаните резултати или просто защото липсват пари за нови затвори, но някои щати започват да променят политиката си. В Калифорния на Шварценегър например броят на затворниците намаля. Законите, задължаващи съдиите да налагат по-високи минимални присъди, биват анулирани. В някои щати се въвеждат алтернативни наказания. Хвърлянето на хора в затвора вече не се възприема за най-доброто решение. Истинският обрат обаче ще настъпи едва когато реформистите успеят да демонстрират, че по-малко затворници не означава повече престъпност.