Командоси за освобождаване на осъдените в Либия?

Германските седмични вестници подготвят читателите си за Коледните празници. Уводната статия в близкия до католическата църква Райнишер Меркур е озаглавена “Спасете Витлеем!” и търси решение на израелско палестинския конфликт – тема, която присъства и в Ди Цайт. Вестниците пишат още за положението в Ирак, за политиката на иранския президент Ахмадинеджад, за оспорваните решения за германския президент Хорст Кьолер напоследък. Ние сме избрали за вас два много емоционални коментара. Започваме с присъдата от Либия, на която е посветена една почти сатирична и особено полемична колонка в електронното издание на Ди Цайт, озаглавена “Терористът от Триполи”:

Да си представим, че някакъв терорист някъде в Африка вземе шестима чуждестранни заложници и заплаши, че ще ги разстреля, ако правителството на тяхната родна страна не му плати няколко милиона обезщетение. Нима в такъв случай някой би възразил, ако се направи опит заложниците да бъдат освободени със сила? За съжаление в случая с държавния терорист Муамар Кадафи никой не обмисля сериозно подобна възможност. Не е ясно защо. Не съществуват никакви разумни съмнения в невинността на петте български медицински сестри и палестинския лекар, които бяха осъдени на смърт в Триполи. Ако осъдените изгубят и обжалването, ЕС сериозно трябва да се замисли дали престъпник като Кадафи действително има право да се окопава зад държавния суверенитет. Държавното самоопределение не означава, че можеш да убиваш невинни хора. На 1. януари 2007 година България става член на ЕС. Нима няма да бъде много хубав жест както към България, така и към Либия, ако ЕС изпрати един малък спецотряд, който да освободи шестимата заложници в Триполи? Разбира се, в случай че всички дипломатически усилия се провалят. А ако смятате това за отчаяно решение, огледайте внимателно алтернативата: пет гражданки на ЕС пред взвода за разстрел. Е, какво бихте решили вие?

Застъпва се разгорещено за осъдените седмичникът Ди Цайт. Другият голям седмичник, Райнишер Меркур, коментира германските оръжейни експорти под заглавие “Смъртоносен износ”:

“Леките оръжия са новото оръжие за масово поразяване,” предупреждава открай време досегашният ГС на ООН Кофи Анан. И наистина, според данните на амнести интернешънъл в момента по света има 600 милиона огнестрелни оръжия, които всяка минута убиват по един човек, осакатяват стотици хиляди, превръщат дори малки деца в инвалиди. Автоматите, пистолетите и боеприпасите към тях могат да се набавят почти навсякъде, особено в развиващите се страни – ако не легално, то на процъфтяващия черен пазар. Тъкмо поради тези факти последният отчет за германския оръжеен експорт звучи потискащо. Германия отново отбелязва сериозен ръст в износа на бойни оръжия – 40 процента за 2005, при общ обем на сделките от 1,6 милиарда евро. Значителна част се пада на леките оръжия, изнесени в страни от Третия свят. Тъкмо по Коледа двете големи църкви в Германия отбелязват, че този оръжеен износ разширява пропастта между ласкавия автопортрет на Германия и реалността. Берлин открай време твърди, че налага ограничения върху оръжейния експорт, в същото време обаче страната си остава един от най-крупните износители на оръжие. Отдавна вече германско оръжие се продава и в кризисни региони, макар че на теория това не бива да се прави. Крайно време е хората в страната да се събудят и да престанат да отмятат тази информация просто с повдигане на рамене – само тогава моралните аргументи ще имат шанс в спора срещу икономическите интереси. За съжаление до преосмисляне в Германия навярно ще се стигне едва тогава, когато германски войници започнат да гинат в чужбина, убивани от германско оръжие.