1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Командирът Кери

30 юли 2004

Коментар от кореспондента на Дойче Веле във Вашингтон, Даниел Шешкевиц, който също бе на конгреса на американските демократи в Бостън:

https://p.dw.com/p/AsWT
Джон Кери с китара и с рок-звездата Джон Фогерти
Джон Кери с китара и с рок-звездата Джон ФогертиСнимка: AP

В продължение на 4 дни Демократическата партия на САЩ се опитваше да представи на американците Джон Кери в най-благоприятната възможна светлина. При това кандидатът и почти цялата партийна върхушка съвсем съзнателно избягваха острата риторика срещу Буш, макар и неговата подмяна понастоящем да обединява и мотивира демократите както рядко някога преди. Ала изборите на 2-ри ноември ще се решава от нерешителния електорат, от колебаещите се избиратели в ключовите щати и от политическия център, а точно те трябва да бъдат спечелени с някакво позитивно послание. Поради тази причина демократите се помъчиха да се представят в родния град на американската демокрация Бостън като пазители на американските идеали, като сила на обновлението, благодарение на което да бъде преодоляно разцеплението на Америка и възвърнат международния авторитет. Те предприеха всичко, за да представят Джон Кери като опитен политик и човек с твърд характер, който е в състояние ефективно да защити Америка. Тъй като нищо не вълнува американците повече от страха, да претърпят историческо поражение в борбата срещу терора. Ето защо Джон Кери беше хвален предимно като герой от войната, като алтруистичен спасител и храбър водач. Винаги в контрас със смятания за кръшкач Джордж Уокър Буш, чиято служба във военния ”домашен резерв” на собствена територия даже не е достатъчно документирана. Това прекомерно изтъкване на кандидата за президент в ролята на командир, който като върховен главнокомандващ ва войските на САЩ би бил несъмнено на висота, трябва да се възприема изключително в светлината на събитията от 11-ти септември 2001, превърнали се за американците в дефиниращ момент за най-новата им история. Същевременно тук се отразява отчаният опит на демократите да компенсират бонуса на президента Буш по въпросите, свързани с националната сигурност. Често това ставаше дотолкова натрапчиво, че оставяше у европейските наблюдатели недотам приятни усещания. Без изобщо да става даже дума за по начало подчертано циркаджийския шоу-характер на подобен партиен конгрес. Надеждите, че с президент Кери САЩ отново ще се превърнат в "н”жна сила",”която да се откаже от първенството на военната намеса за сметка на усилената дипломация и на международните договори, вероятно са твърде прибързани, пролича най-късно на този конгрес. Редица елементи от политиката на кепри останаха извън казаното дотук в зоната на здрача. Как възнамерява кери да извади каруцата от блатото в Ирак? Как да бъдат накарани Иран и Северна Корея да се откажат от ядрената си политика?

Ветеранът на Демократическата партия, сенаторът Тед Кенеди беше по-конкретен. Демократите се боят само от едно нещо: от още 4 години престой на Джордж Буш в Белия дом. Тъй като това трябвало да се предотврати на всяка цена, предварителното определяне на външно-политически принципи можело да бъде само вредно. Вместо това демократите в унисон се сплотиха под командата на Кери и с вечно усмихнатия Едуардс в ролята на социалната съвест на нацията. Дали тази постановка ще се окаже достатъчна, за да се предотврати мрачния спектакъл "Още 4 години Буш", е съмнително. В крайна сметка електоратът винаги предпочита оригинала пред смекченото копие.