Колко печелят германските политици? Поглед зад кулисите

Днес положението е съвсем различно: политическата работа е равноправна (почти) професия, която се заплаща доста добре. Всеки път, когато германските политици решат да увеличат заплатите си, това предизвиква възмущение. Сега не е по-различно. Намерението в рамките само на една година да бъдат вдигнати заплатите на политиците бе посрещнато с гневна критика от обществеността.

Йоахим Хьорстер е политик по убеждение, един от най-опитните в германския парламент. От 20 години той представлява в Бундестага своя окръг Монтабаур в провинцията Райнланд-Пфалц. Станал е политик, защото искал да промени нещо, казва самият той, и заради това работната му седмица понякога достига 60-70 часа:

"Повече от половината време в годината прекарвам тук в Берлин. Извън това съм поне 10 седмици по работа в чужбина, най-често на конференции. Останалото време съм с родния си окръг. Искам да поддържам контакт с хората там, за да знам какво мислят."

Въпреки че да си политик не е точно професия, а няколкогодишен мандат, политиците получават заплата, за да могат изцяло да се концентрират върху работата си за парламента.

Средната заплата на германския политик е 7 000 евро.

Към това се прибавя една необлагаема сума от 3 7000 евро, обяснява Кристиян Хоозе, говорител на Бундестага:

"От тези пари политикът може да плаща офис в своя окръг или пък престоя си в Берлин"

Много оспорвани са възрастовите постъпления на политиците. Въпреки че не плащат пенсионни осигуровки по време на мандата си, ако се задържат в парламента повече от едн мандат те получават т. нар. възрастово обезщетение. С други думи, ако някои остане в парламента 8 години, ще получи пенсия в размера на най-малко 1 700 евро, а най-много 4 800 евро. Тези цифри са остро кририкувани от германската общественост. Но пък човек трябва да има някакъв стимул, за да влезе в политиката, казва Йоахим Хьорстер от Християн-демократическия съюз:

"Ако искаме да имаме качествени хора в парламента, които да са добри професионалисти и да разбират от работата си, то финансовата страна на нещата е особено важен фактор. Някой, който има успех в работата си и печели добре, ще си каже Защо да влизам в политиката, където трябва да се оправдавам за всяко решение и дори няма да печеля добре, колкото сега."

Междудругото

управляващите сами определят размера на заплатите си.

През 1975 година бе решено данните да бъдат оповестявани публично. Може би това е причината оттогава да не е имало някакви фрапантни увеличения. Колкото и да протестират германските граждани, повишението на депутатските заплати е почти нищожно в сравнение с инфлацията и растежа на заплатите във всички сектори.

Който заедно с дейността си на депутат упражнява и друга професия, той е задължен да декларира доходите си. Говорителят на Бундестага Кристиян Хоозе:

"Важно е гражданинът, който отива да гласува, да знае кого избира. Затова и публикувахме в интернет доходите на депутатите, както и характера на работата, която вършат извън задълженията си като депутати. И ако гражданинът си каже - да, въпреки това той е най-добрият, може да гласува за него."

В други държави, като например в САЩ е забранено политиците да упражняват едновременно с работата си към парламента и други професии. В Германия решението съвсем умишлено е друго - за да бъде предодвратен синдрома на "професия политик", с други думи желателно е депутатите да се връщат към професиите си, след като за известен период са работили в парламента.