Колко гостоприемен е ЕС ?
6 ноември 2007Странното е, че силният миграционен приток от новите страни-членки създава проблеми тъкмо в онези държави, които досега бяха считани за “гостоприемни” и “отворени” като Италия, Холандия и Великобритания. Докато икономическите среди там се радват на новите, евтини – често пъти наети на черно- работници от Изтока, социалната спойка на обществата започва да се пропуква все по-силно.
Първите работници отвън в Холандия бяха поляците, а след приемането им в ЕС през януари 2007 – българите и румънците. Междувременно в Холандия са се установили и регистрирали официално над 70 000 поляци, румънци и българи – казва Ян Латен – главен демограф на Централната статистическа служба в страната. Новата вълна от мигранти от Източна Европа дори вече се сравнява с притока на “гастарбайтери”, които през 50-те и 60-те години пристигтнаха в Хландия. И стуацията днес е подобна на тогавашната : икономиката е във възход, търси се работна ръка. Повечето имигранти от Полша, България и Румъния намират моментално работа и получават значително по-добро заплащане отколкото в родината си. Само че, междувременно се води ожесточена борба за изместване между поляци, българи и румънци. “Поляците не работят вече за пет или шест евро на час, защото подобни доходи могат да изкарат и в родината си – до този извод са достигнали междувременно в профсъюзното обединение ФНВ.
Румънците и българите междувременно са по-предпочитани от поляците. Те са по-дисциплинирани и пият по-малко – казва профсъюзният функционер Вил Балтусен. Той се оплаква от това, че тарифните договори се подкопават от дъмпингови заплати. Някои българи и румънци работят за по три евро на час, особено в селското стопанство и строителството. Холандската оранжерийна индустрия също се нуждае от много работна ръка.
Повечето имигранти отвън са мъже между 20 и 40 години, които търсят работа и в повечето случаи биха желали да останат трайно. Това показва полският пример. Във Хага има квартал, наричан “Литъл Варшава” – Малката Варшава, където има полски магазини за хранителни стоки, кръчми, полски медии, едно кино и един полски свещеник. Междувременно обаче има и жени, които тръгват да си търсят препитание в чужбина. Камила Вашкевич е типичен случай в това отношение. Тя пристига преди седем години в Холандия като гувернантка на малки деца. Една година по-късно пристига и приятелят и, а дъщеря им е родена в Холандия. Първоначално 27 годишната полякиня разкава, че иска да остане в Холандия само докато си искара пари за следване. След една година работа обаче, парите все още не са събрани, а междувременно животът в Холандия и харесва толкова, че тя иска да остане да живее завинаги в страната.