Колеблив, без влияние и авторитет

Де факто Франц-Йозеф Юнг никога не е имал министерски качества. Когато изненадващо стана министър на отбраната през 2005 година в бившето правителство на голямата коалиция, на всички политически наблюдатели беше ясно, че това не може да има връзка със способностите или особените му познания в сферата на политиката за сигурност. Онова, което го издигна навремето, бяха партийно-политически съображения и пропорциите в регламента за разпределението на постовете в голямата коалиция.

Министерският пост като един вид възнаграждение

Знаеше се, че Юнг е протеже на влиятелния министър-председател на Хесен Роланд Кох, за чийто наследник той беше готвен. През 2000-та година обаче се наложи той да напусне поста си, държавната канцелария във Висбаден, поради тогавашната афера за партийните дарения на хесенския ХДС. По онова време Юнг пое отговорност за вършените финансови манипулации, които според повечето коментатори реално са били дело на неговия приятел, поддръжник и шеф Кох.

През септември 2005, когато се състави Голямата коалиция в Германия, Юнг на практика беше възнаграден за лоялността си, като беше оставен да поеме ресора по отбраната в кабинета на Ангела Меркел. Същевременно той пазеше периметъра и авторитета на влиятелния хесенски премиер Кох на федерално равнище. Франц-Йозеф Юнг така и не успя обаче да се изяви убедително по времето на мандата си. Слаб оратор, колеблив политик, министър, който не успя да наложи своя авторитет, нито пък да спечели доверие с политическия си стил на поведение.

Когато през октомври 2006 година германски кораби от ЮНИФИЛ кръстосваха пред ливанското крайбрежие и бяха изненадващо атакувани от израелски бойни самолети, Юнг не счете за необходимо да поиска разяснения от правителството в Ерусалим. Дори само това би било достатъчен повод да му се иска оставката.

Нападението на Бундесвера над две отвлечени от талибаните цистерни с гориво на 4 септември постави министъра отново в затруднение - само няколко дни преди германските парламентарни избори. При въпросното въздушно нападение бяха убити до 142 души, сред които неизвестен брой цивилни граждани, вероятно дори и деца. Юнг излезе първоначално с версията, че повечето жертви са били талибани, цитирайки афганистански източници.

И Меркел има вина

Едва сега обаче стана известно, че още на 9 септември е имало доклад на германската военна полиция, в който става дума за цивилни жертви. За този доклад Юнг твърдеше, че го е предал на НАТО, по настояване на Главния инспектор на Бундесвера. Самият Юнг обаче не прочел доклада, а това отново потвърждава недопустимите му слабости като министър.

Министерството на труда, което той пое след последните избори, е изключително важно поради тежката ситуация на пазара на труда. Да се предостави тъкмо този ресор на един човек, който не показа качества и данни, е фатално. Всъщност и федералната канцлерка има вина, защото не намери сили да го махне, независимо, че очевидно се дистанцира от него. Тъкмо в подобни трудни ситуации като сегашната обаче от ръководителката на една доста хетерогенна коалиция би трябвало да се очаква повече решителност.