Кой ще плаща за германските магистрали?
Коментар на Кристоф Хаселбах
Германия въвежда пътни такси, но задкулисно се опитва да освободи германските шофьори от тях. Европейската комисия или Европейският съд определено могат да спрат пътната такса, която успя да наложи германският министър на транспорта Добринт. Защото за германските шофьори таксата ще се компенсира от намаления годишен пътен данък, а това просто означава, че чуждестранните шофьори са поставени в неизгодно положение. И че таксата най-вероятно нарушава европейското право.
В крайна сметка може би ще се стигне дотам, че пътната такса ще бъде въведена, но германските шофьори няма да получават данъчно облекчение за компенсация. Такъв ход хем най-лесно ще разреши европейския проблем на новия германски закон, хем ще вкара в хазната доста повече пари, необходими за поддръжката на пътната инфраструктура. Някои наблюдатели дори смятат, че министър Добринт от самото начало е замислял тъкмо този сложен план. Ако това е така – ще си имаме работа с коварна предизборна измама, доколкото сегашното правителство обещаваше, че няма да има нови данъци, а канцлерката Ангела Меркел дори категорично се обяви против пътната такса. Всъщност пътната такса е проект единствено на баварския Християнсоциален съюз /ХСС/, „братската партия” на Меркеловия Християндемократически съюз /ХДС/. Бавария е заобиколена от държави, в които има пътна такса, така че баварците не случайно са единствената германска провинция, настояваща за въвеждането ѝ – всички други са общо-взето против.
В този смисъл истински абсурд е, че безумната идея за пътна такса стигна до толкова напреднал законодателен стадий. Дори ако си представим, че Германия успее да нагоди пътната си такса към европейските изисквания – с това проблемът няма да се реши. Защото всяка държава, която досега финансира магистралите си от общите данъци, може да реши, че по правилата на справедливостта и тя трябва да въведе пътна такса. И ако един германец се отправи с автомобила си, примерно, от Хамбург за Лондон, ще трябва да плаща пътна такса не само в Германия, но още в Холандия, Белгия и Франция (където отсечката до Кале в момента е безплатна), а на края и в самата Великобритания. Така, въвеждайки пътната такса, ние съвсем незабелязано ще издигнем и нови граници в Европа. Да не говорим, че ако се изгради автоматизирана система за таксуване, която функционира с помощта на GPS-сателити, това ще превърне всеки автомобилист в обект на тотално проследяване.
Има по-ефикасен начин да се събират пари за поддръжка на пътищата
В полза на пътната такса говори един-единствен аргумент, с който Еврокомисията всъщност е съгласна: таксата разпределя разноските по поддържането на магистралите много по-справедливо, като натоварва с тях преди всичко пътуващите. Но същата цел се постига с помощта на друг един инструмент, който работи хем незабележимо, хем перфектно: цената на бензина. Защото в цената на бензина са включени няколко данъка, които са отличен източник на приходи за държавата.
Вдигнете цената на бензина само с 2-3 цента – и ето нови милиарди в бюджета, които се набират без каквито и да било други технически или административни разноски. Освен това пътната такса би накарала много шофьори да избират шосетата вместо магистралите – тъкмо този нежелан ефект ще се избегне, ако облагането стане през цената на бензина. Държавата просто трябва официално да каже, че тези нови приходи са предназначени единствено за поддържане на пътната инфраструктура. А най-добре би било цената на бензина да се повиши с 2-3 цента във всички страни от ЕС.
И накрая: всеки нов данък винаги трябва да се гледа под лупа. Защото опитът показва, че веднъж въведен, данъкът никога не се отменя. В Германия например все още плащаме акциз върху… пенливото вино. Той беше въведен по времето на император Вилхелм, за да се финансира строежът на флотата. Императорската флота отдавна изчезна, но данъкът си стои.