Кой ще оглави Главна прокуратура в София?

Процедурата за избор на новия Главен прокурор беше открита от правосъдния министър Георги Петканов в средата на миналата седмица на първото за тази година заседание на ВСС – мандатът на сегашния прокурор номер едно Никола Филчев изтича на 22 февруари. Според българското законодателство Главният прокурор на страната се определя с две трети от гласовете на 25-членния ВСС за срок от 7 години, като номинацията на съвета се одобрява от президента. Законовата процедура позволява на държавния глава еднократно да върне предложената кандидатура, но ако тя бъде прегласувана от ВСС, той е задължен да подпише указа за назначаването на предложения първи обвинител на страната.

Определянето на новия Главен прокурор тази година се оказва особено отговорно, тъй като от това решение до голяма степен ще зависи приемането на страната в ЕС навреме. Неслучайно през последните дни депутати, министри и отговорни фигури свързани с управляващата тристранна коалиция изразиха мнение, че процедурата и изборът на обвинител номер едно ще бъдат гледани не под лупа, а под микроскоп от 25-те в ЕС, тъй като по силата на сега действуващата конституция, правомощията съсредоточени в ръцете на тази фигура я правят от една страна напълно неконкролируема от останалите власти и от друга й дават възможност за влияние върху обществения и политически живот, което е много по-силно от всички други ведомства и институции взети заедно.

Дългият 7-годишен мандат на Главния прокурор, неговата несменяемост, както и изключително тежката, тромава и практически неприложима конституционна процедура по неговото отстраняване комбинирани със споменатите вече свръхправомощия, правят поста силно привлекателен за политическите формации и техните корпоративни лобита. Ако френските крале са можели да казват “Държавата, това съм аз”, българският Главен прокурор спокойно може да перефразира тези думи с: “Прокуратурата, това съм аз”.

Макар изборът на Главния прокурор да се извършва от върховния кадрови орган на официално независимата и деполитизирана съдебна система – Висшия съдебен съвет - публична тайна е факта, че през последните 16 години зад фигурата на обвинител номер едно прозират политическите сили Юристи както от средите на управляващата коалиция, така и на опозицията в прав текст вече обявиха, че изборът отново ще бъде политически.

Засега за фаворит на медийните и кулоарни спекулации е евентуалната кандидатура на Председателя на правния съвет към президента доц.Борис Велчев. Внук на познатият от миналото деец от тоталитарния комунистически режим и дясна ръка на Тодор Живков Борис Велчев, сравнително младият юрист със същото име по публикации в печата вече е предложен лично от президента Първанов и тъкмо неговата кандидатура щяла да обедини политическите сили в подкрепата им за нов Главен прокурор. В края на миналата седмица държавният глава отклони коментар по тази кандидатура с аргумента, че не желае да влияе на решението на ВСС, макар че тази кандидатура действително се окаже актуална, тя вече отдавна е подработена сред нужните най-малко 17 души от 25-членния съвет. Естествено в публичното пространство се спрягат и други имена – дори известният писател и добър познавач на българската мафия Христо Калчев прогнозира, че новия Главен прокурор ще се казва Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието в правителството на Жан Виденов.

Която от споменатите кандидатури и да бъде обявена, прави впечатление едно – след като установи пълен контрол върху президенството, правителството, парламента, вътрешното и външното министерство, дипломатическия корпус в чужбина, военното ръководство на Министерство на отбраната – БСП, която е водеща партия в управляващата тристранна коалиция – ще инсталира на поста и свой обвинител номер едно. Всичко това до голяма степен може да предопредели изхода от президентските избори в края на годината, както и да детерминира цялостната политическа конфигурация в страната дори и след следващите парламентарни избори.

Консолидирането на ключовите позиции на законодателната, изпълнителна, президентска и съдебна власт в ръцете на левицата едва ли ще мине незабелязано през внимателния и особено критичен поглед на Брюксел, още повече, че изостаналата и хронически болна реформа в съдебната система вече се е превърнала в нарицателно в критиките свързани с присъединителния процес. Така че изборът на новия Главен прокурор до голяма степен ще повлияе и върху предстоящота радикална промяна на конституцията в частта й за устройството и функциите на съдебната власт, част, която Европа сочи като най-сериозния проблем на страната.

На този фон днешните решения на ВСС се очертават като ключови за успешното членство на България в ЕС от 1 януари 2007 година. Стига 25-те членове на този съвет да си дават ясна сметка за това.