1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кой печели от раздора?

Кристоф Хаселбах
26 май 2017

Ако ЕС, САЩ и Турция се изпокарат, инициативата ще вземе някой друг. А една Русия, например, иска установяването на постзападен световен ред. От което съюзниците нямат никакъв интерес, пише в коментара си К. Хаселбах.

https://p.dw.com/p/2db0d
Belgien Tusk empfängt Trump in Brüssel
Снимка: Reuters/F. Lenoir

Какво прави човек с гостите, които обиждат и заплашват домакините си? Доналд Тръмп намира Брекзита за "блестящ" и вижда в ЕС средство, което служи на германските интереси. Реджеп Тайип Ердоган нарича Европа "загниващ континент" и твърди, че ЕС нямал друг избор, освен да продължи преговорите с Турция за присъединяване към общността.

От месеци насам ЕС е принуден да слуша такива и подобни изявления от страна на Тръмп и Ердоган. Въпреки това председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер приеха поотделно двамата президенти. Но никой не беше особено щастлив на тези срещи: измъчените усмивки и напрежението бяха изписани по лицата на двамата домакини. Те се показаха гостоприемни, но само за да спазят етикета.

Правилно ли беше това тяхно поведение на себеотрицание? Трябваше ли изобщо да приемат двамата си високи гости? И ако да - не трябваше ли да бъдат откровени с тях? Все пак ЕС не е кой да е, а икономически най-мощният съюз от държави в света.

Всички имат интерес

През 19-и век подобни изявления можеха дори да подпалят война. С един Китай, например, днес никой не би се държал по този начин. За щастие обаче не живеем в 19-и век. И за щастие ЕС не се засяга на чест така, както това е при някои други. Защото на карта е заложено много и прекъсването на връзките не е никаква алтернатива.

Тревожно е все пак, че Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган представляват две страни, които са тясно свързани с ЕС. Неслучайно Турция е кандидатка за членство в общността, макар и предприсъединителните преговори в момента да са прекъснати. До неотдавна турският път към ЕС изглеждаше необратим. Със САЩ пък ЕС е толкова силно обвързан икономически, политически и във всякакъв друг смисъл, че това отдавна се възприема като нещо естествено. Сега обаче всичко това е поставено под въпрос. Не е нужно човек да бъде непременно поддръжник на турското членство в ЕС, нито пък на Споразумението за свободна търговия със САЩ, за да види, че сътрудничеството с тези двама партньори е от изключителен интерес за всички участници.

Алтернативата: постзападен световен ред

Christoph Hasselbach
Кристоф ХаселбахСнимка: DW/M.Müller

След разговора си с Тръмп, вече в негово отсъствие, Доналд Туск заяви пред журналисти, че съществуват големи различия с неговия събеседник в различни сфери. След това обаче се опита да придаде по-голяма важност на темата, заявявайки, че "консолидирането на целия свободен смят" е най-важната задача в момента. Преди срещата си с Тръмп Туск написа в Туитър, че свободният свят трябва си сътрудничи, за да "предотврати установяването на постзападен световен ред".

Остава да се види, дали - въпреки членството в НАТО и присъединителните преговори с ЕС - Ердоган все още вижда страната си като част от този свободен свят. При всички положения Доналд Тръмп причислява САЩ към тази група. Във всеки случай Доналд Туск е прав когато казва, че ако досегашните съюзници се изпокарат, ще предоставят инициативата на други, например на Китай и Русия. От което интерес не могат да имат нито европейците, нито американците, нито турците. И ако представителите на ЕС работят здраво, за да убедят в това и такива трудни гости като Тръмп и Ердоган, значи усилията им няма да отидат нахалост. И хладната атмосфера понякога може да бъде цената за това.