1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кой иска да бъде забравен "Възродителният процес"?

4 август 2012

Близо 1,5 млн. българи са жертва на етническата асимилационна политика в България през 20-ти век. Защо и кой не желае да бъде довършено делото за т. нар. "Възродителен процес", а виновниците - наказани?

https://p.dw.com/p/15jpA
Снимка: BTA

Липса на политическа воля забелязва правозащитникът и изследовател на т. нар. "Възродителен процес" Михаил Иванов. Той припомня, че преди повече от година група общественици направиха обръщение с настояване за довеждането на известното от 1990 г. „дело № 1” докрай, а приетата по инициатива на Синята коалиция декларация в началото на тази година е дала нови надежди за посочване и наказване на виновниците. "Още тогава направи впечатление, че политическата класа не прие особено присърце декларацията, а ентусиазмът на вносителите от Синята коалиция при гласуването съвсем не беше характерен за останалите политически сили, в т. ч. на управляващите и на ДПС", казва Иванов. Много знакови депутати от партията на Ахмед Доган, както впрочем и самият той, дори не дойдоха за гласуването, пипомня правозащитникът.

Нищо не остава незабелязано

Тревожно - така пък председателят на гражданското сдружение „Европейска виза за етническа толерантност” (ЕВЕТ) Ергин Емин определя спирането на проточилото се разследване. Давността на престъпленията не е изтекла, не са наказани виновните, а близо милион и половина българи са потърпевши от  „възродителните процеси” от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, отбелязва той. През седмицата ЕВЕТ и фондация „Конрад Аденауер” в България организираха в Северна България съвместен семинар за междукултурния диалог в Европа. Отново бе повдигнат въпросът за отговорността и бе подкрепена инициативата на българските изселници в Турция, настояващи за довършване на делото до посочване и наказване на виновните. Организации на мюсюлмански изселници от България в Холандия, Финландия и Швеция също ще се включат в подписката за удължаване срока на делото, информира Ергин Емин.

Предрешените милиционери

Ahmed Dogan 2005
Липсва политическа воля, вкл. у ДПС, за довършване на делото срещу възродителитеСнимка: AP

Защо и  кой препятства приключването на делото по Възродителния процес? Михаил Иванов, който през първите години след промените през 1989 г. бе съветник по етническите въпроси на президента Жельо Желев, си спомня силната съпротива срещу разследването по делото - от специалните служби, различни комунистически, респ. социалистически дейци, репресивния апарат на МВР и неговите предшественици от Народната милиция. Днес вече липсва интерес и това е тъжно, отбелязва правозащитникът. Ако съществуваше такъв интерес от страна на политиците, който е свързан с интереса на обществото, до подобно затлачване на делото нямаше да се стигне, е категоричен Михаил Иванов.

За да излезе истината наяве трябва да бъдат разпитани свидетелите на тези престъпления. Голяма част от тях обаче по време на етническото прочистване през 1989 г. беше прогонена не само в Турция, но и из цяла Европа, казва Емин. Имената им се знаят, те са предоставени на Военната и на Главна прокуратура и тъкмо тези очевидци могат конкретно да посочат истинските извършители на репресиите. А те са главно от средите на бившата Комунистическа, сега Социалистическа партия, и до днес продължават да се крият в нейните кабинети, е категоричен председателят на сдружение ЕВЕТ.

Дело „номер едно” в архива?

От знаковите обвиняеми по знаковото мегадело единствен сред живите днес е само Георги Атанасов, припомня Михаил Иванов. Освен търсене на справедливост обществото трябва да се концентрира и върху осветяването на историческите факти, свързани със събитията от онези години. Комисията по досиетата, която си спечели авторитет с методичното и безкомпромисно досега осветяване на агентите на някогашните репресивни служби, притежава и контролира днес целия архив на МВР, а достъпът до тези документи често е затруднен, дори е блокиран. "Това днес не прави никому впечатление освен на малцината историци и изследователи като мен, които работим с архива, но се надявам, че пречките скоро ще бъдат отстранени", признава Михаил Иванов.               

Тлеещото напрежение

Attentat von Burgas Bulgarien
Държавата не почете загиналия при атентата в Бургас шофьор Мустафа КьосовСнимка: Reuters

Отсъствието на представители на властта на погребението на загиналия при атентата край Бургас шофьор Мустафа Кьосов изпраща лош сигнал към мюсюлманската общност. "Твърдя, че милион мюсюлмани очакваха жест от държавата, а присъствието на нейни представители на погребението на Кьосов щеше да даде такъв сигнал. Вместо него се чуха предположения, че самия той може би е съпричастен към атентата защото е мюсюлманин", възмущава се правозащитникът.

Широката общественост в България изглежда не си дава сметка, че сред помаците в Родопите съществува напрежение. Причините са показните и безобразни акции на ДАНС в района с качулки, нощните влизания по къщите, масовото изземване на литература. Напрежение се създаде и около преброяването на населението през миналата година. Хората от тези райони днес отново се чувстват притеснени, те виждат, че държавата със своите институции им обръща гръб, казва бившият президентски съветник по етническите въпроси. Той предупреждава, че започващият през септември съдебен процес срещу 13 духовни лица с до голяма степен измислени обвинения за разпространяване на радикален ислям и за дейност срещу обществения строй в държавата, ще повиши допълнително напрежението сред българските мюсюлмани, особено в Родопите. 

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми