Кои са новите окупатори?

Започват шестима. Решават да окупират, обявяват исканията си и поставят вериги по вратите. Половин ден по-късно в университета вече са около 80 студенти. Втората окупация на Ректората на Софийския университет „Св.Климент Охридски“ (СУ) е обявена през нощта срещу събота. Следващата нощ идва новината, че и Пловдивският университет е окупиран. „Призоваваме да се окупират всички университети в страната, всеки един факултет, да се блокират пътища. За да разберат твърдоглавците в парламента, че трябва да си ходят", казва Тони Господинов, студент по право и политика и основно действащо лице в подновената окупация.

Исканията са същите като от предишната окупация: оставка на правителството и разпускане на парламента, но с едно допълнение – този път искат и оттеглянето на ректора на СУ проф. Иван Илчев. Обвиняват го в близост до властта и натиск върху протестиращите студенти през есента. „Хората бяха принуждавани да се разотиват по различни начини. Сега съм сигурен, че окупацията ще бъде далеч по-продуктивна, по-издържлива и ще нанесе доста по-силен удар“, твърди Тони Господинов.

Ранобудни или среднощни?

Хората в университета са по-малко в сравнение с предишния път, но почти всички са част от първата окупация. Решението е взето от популярното сред самите студенти като „радикално крило“ на Ранобудните, които са били против обявеното по-рано този месец сваляне на окупацията. Сайтът на Ранобудните първоначално се разграничи от акцията, но по-късно популярни лица от предишната окупация се присъединиха към колегите си. На практика това са същите хора.

„Истината е, че всички хора, които окупирахме, както и ние тримата, сме част от Ранобудните студенти от самото начало“, обяснява Тони Господинов и сочи към стоящите до него Манол Глишев, историк, и Веселин Недков, химик, от СУ. Тримата са ядрото на новата окупация – държат ключовете, решават кой да влезе в сградата на Ректората, говорят пред медиите. „Нещата са като през октомври-ноември, само че този път нямаме никакво намерение да смекчаваме и да сваляме окупацията. Напротив – имаме намерение да бъдем трън в петите на Народното събрание," заканва се Манол.

Усещането е за дежа вю. „Не е толкова важно да сме иновативни и интересни, важното е да имаме инат“, отговарят те. Всичко е като преди, само в по-малък мащаб. И отново има хора, които се обаждат и питат от какво имат нужда окупаторите, носят им храна или идват само да ги поздравят през решетките на оградата. Казват, че за момента нямат нужда от храна и вода, а от това гражданите да патрулират по уличките наоколо, за да не се повтори случаят от 27 октомври, когато група контрапротестиращи нахллу в двора и опита да разбие вратите.

„Знаем, че сме досадни“

Втората окупация не предизвика толкова масова подкрепа колкото предишната. Не последва голям протест пред университета както през есента. Два дни след началото все още няма и вълна от декларации в тяхна подкрепа, както беше преди. „Ние сме окупирали университета не за да търсим подкрепа за себе си, а да влеем нов живот на протестите. Трябва да се блокира цяла България“, призовава Манол.

Новите окупатори осъзнават, че отношението към тях не е еднозначно и за част от обществото са нещо като досада. Ректорът проф. Иван Илчев дори бе пределно краен: „Хората, участващи в акцията, са с психологията на двегодишни деца, които тропат с крак и казват "Искам!".

Окупаторите твърдят, че не се интересуват от негативните оценки и са наясно, че в очите на някои са досадни. „Усещаме подигравателно отношение не само към нас, а към всякаква гражданска кауза, която не включва лично обогатяване. На хората лесно им омръзва. Нищо не става на този свят без упорство", мисли Манол Глишев.

"Предишния път бяхме обвинени, че действаме постфактум. Включително и г-н Илчев ни обвини. Защо толкова дълго след назначението на Пеевски сме направили окупацията, то вече се било разводнило и т.н. Сега го правим в крак с времето. Онзи ден излезе мониторинговият доклад, днес затваряме университета," уточнява Тони Господинов. Сега често им се налага да отговарят на въпроса на техни съмишленици „Не видяхте ли, че така не става?“. Отговарят с усмивка: „Став, става. Само трябва човек да има характер“.

Докога?

Мен нищо няма да ме откаже. Ще си тръгна оттук, когато си подаде оставката Народното събрание,“ заканва се Веселин Недков. Предупреждава и следващото правителство да бъде готово, че ако се държи като настоящото, отново ще има граждани по улиците, които ще му искат оставката. Тони Господинов също обещава този път да не излязат с наведена глава и да не сменят формата на окупация.

„Имаме незаконно правителство, което не спечели изборите. Имаме антизаконен Конституционен съд, който възстанови на длъжност като народен представител човек, който е престанал да бъде такъв. Имаме бивш зам.-шеф на Народното събрание, който е съден за пране на пари. Имаме народен представител, който обижда чужди дипломати и наши журналисти, какво още трябва да се случи“, чуди се Манол Глишев.

И тримата определят като грешка решението за прекратяване на предишната окупация и се заканват да не я повтарят. Не бягат от определението радикални: „По никой начин не призоваваме към насилие, но по никакъв начин не се разграничаваме от хора, на които им е дошло до гуша".