Книгата на Самюел Хънтингтън «Кои сме ние?»
16 юли 2004�енебрежение на автора към различния «друг» … Uоментар от Еми Барух
Централната идея на Хънтингтън е свързана с неговото откровено расистко твърдение, че испаноговорящата част на Щатите и преди всичко мексиканците, представляват заплаха за националната идентичност на американеца. Според него «латиносите» са неспособни да се отдалечат от културата на своитe предци, нехаят за културата на англоезичното население, непрекъснато се размножават и притежават различна концепция за времето.
Ако нещата продължават с този ритъм, продължава Хънтингтън културните различия между англоговорящите и испаноговорящите ще заменят расовата непримиримост между белите и черните, която се счита за най-голямата пропаст в американското общество.
През 2002 г. Американско гражданство са получили 574 00 души, от които 77 000 мексиканци, 37 000 виетнамци и 34 000 индийци.
Хънтингтън, разбира се , не е оригинален. Ако направим преглед на всичко, написано в българската преса по повод, около и срещу ромите, ще открием същия патос и тревога – българите не раждат деца, след 50 години те ще бъдат погълнати от циганите и ще са малцинство в собствената си страна!
Тук обаче искам да цитирам думите на ст.н.с Атанас Атанасов, ръководител на секция «Методи на социдлогическите изследвания» към Българската академия на науките, който неотдавна стана един от ръководителите на експертна група за изработване на Стратегия за демографското развитие на България:
«Много отдавна, преди 25 години – казва Атанасов – трябваше да правя някакви справки за висшето ръководство – тогава по данни на статистиката ромите бяха 400 000. Ами и сега са горе-долу толкова, въпреки че говорим че ще ни залеят…
Виждали ли сте ром с побелели коси? Няма. На 40-50 години умират. Има и друг проблем с малцинствата и ромите – там се раждат бебета с деформации и заболявания и това сякаш тенденциозно убягва от вниманието на пресата.»
Разликата между някои крайни твърдения в българската преса и книгата на Самюел Хънтингтън е в пропорциите, но не и в същността на посланието. По един парадоксален начин изречено в България, това послание се превръща в сигнал за дефицити, към които Европа е чувствителна, поради високата цена, която са платили нейните народи, в името на Хартата за защита правата на човека. Изречено от трибуната на един професор от Харвард, това послание става тема на академични дебати – при това в една страна, създадена от емигранти, която започна да пише своето антиемигрантско законодателство. И тези дебати получават добра акустика и отвъд океана…
За много хора Америка е моделът, към който се стреми Европа – страна на неограничени възможности, страна, в която формулите за успех станаха новата религия на кандидатите за зелена карта. Но от зелената карта до зелената улица разстоянието е огромно – и то минава както през доброволен отказ от културните различия, така и през лоялност към символите на Америка, към унификационния код на това богато и пъстро общество, прокарало отчетлива граница между личното и публичното пространство.
Българите ще станат граждани на Европа през 2007-ма година. Без да полагат изпити, нито да попълват тестове с патриотично съдържание, които да провокират любовта на кандидата към новата му родина, както предвижда Бюрото за натурализация към имиграционната служба на САЩ.
Ако Европа успее да запази културното различие на своите народи и спецификата на всички техни малцинства, от коя катедра на Харвард звучат думите на Хънтингтън ще си остане дебат с локално значение.