Клинсман промени страната

Юрген Клинсман, треньорът на германския национален отбор, който стигна до полуфиналите на приключилото Световно първенство в страната, реши да се прибере при семейството си в Калифорния и да повери отбора в ръцете на досегашния си заместник Йоахим Льов. След големите радости в Германия по време на пръвенството, сега мнозина тъгуват за младия, енергичен и усмихнат треньор, който само за две години промени футболното мислене в страната. Ди Цайт коментира:

Само 48 часа след триумфалната благодарност, която получи националният футболен отбор в Берлин, приключи и най-красивата приказка след обединението в Германия. Прекрати я самият нейн герой – доброволно, безкомпромисно, както си му е редът при един герой. Това не беше изненада за никого. Напоследък все по-често се говореше за огорченията на Клинсман особено в онези безславни дни, когато футболната върхушка с озлобена некомпетентност атакуваше младия треньор с местоживеене в Калифорния. Клинсман добре знаеше, че ако Германия беше изгубила четвъртфинала срещу Аржентина, неговите противници във Футболния Съюз отново щяха да се надигнат. Мисията беше успешно изпълнена едва тогава, когато федералният треньор и отборът му триумфално достигнаха полуфинала срещу Италия. Едва тогава неговите най-упорити критици, могъщите сили в германския футбол от Бекенбауер до Билд-Цайтунг, се хвърлиха в краката на Юрген Клинсман. Едва тогава среброкосите господа от Футболния съюз смирено сведоха глави и дадоха сигнала, че парите не играят никаква роля. Факт е, че функционерите от футболния съюз бяха длъжни да се смирят. От световната титла в Берн през 1954 година насам футболът никога не е предизвиквал в страната такава еуфория. От Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година насам нито едно спортно събитие не е повдигало в такава степен настроението на хората. Всичко това се дължи не толкова на неочаквания спортен успех на младите футболисти, колкото на начина, по който те се представиха: с вкус към нападението и към риска, с чувство за хумор, много симпатични. Тоест, точно обратното на това, което светът мисли за германците – на футболния терен и извън него. Решението на Клинсман прибързано може да се определи като победа на главата над сърцето. От едната страна е сигурността, че дори Германия да победи на Европейското след две години или на Световното първенство след четири, страната няма да преживее подобна еуфория. От другата – отговорността за едно цяло поколение играчи, което Клинсман спечели за себе си и чиито постижения пряко зависят от неговото одобрение и грижа. Клинсман взе решението си и със сърце, и с разум. Сърцето избра семейството и къщата в Калифорния, откъдето той при никакви обстоятелства не иска да си тръгне. А разумът му каза, че неговото дело може да бъде продължено и от други. Независимо дали ще бъде досегашният му заместник Йоахим Льов или някой друг – никой няма да посмее да върне времето назад. Тъй че Клинсман може би отдалеч ще трябва да гледа как други жънат онова, което той е посял. Дори ако това малко го ядоса – пак е добре. Две години Юрген Клинсман. Ако мерим само продължителността този мандат ще си остане просто епизод. За да стане епизодът епоха, отговорността трябва да поемат наследниците на Клинсман, макар че той самият свърши най-важната работа. И е заслужил най-сърдечните ни благодарности, макар и в далечна Калифорния.