1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Китай иска да се възползва от опита на ЕС в социалната сфера

14 януари 2008

Един от основните моменти в посещението на еврокомисаря Владимир Шпидла в Китай е подписването на меморандум за разбирателство с китайската академия по социални науки.

https://p.dw.com/p/CpJM
Снимка: picture-alliance / dpa
Академията е основен съветник на китайското правителство по въпроси като заетост, социална сигурност, демография, социален диалог и трудови отношения. Ето защо меморандумът би трябвало да постави основата на по-интензивен диалог между Пекин и Брюксел по въпросите на заетостта и социалната защита. Силна икономика и слаба социална защита. Китай е една от петте най-важни в икономическо отношение държави в света, но малка част от над три милиардата й граждани усещат икономическия бум. Да не говорим за това, че въведнета през 90-те години социална система в страната се отнася само до една минимална част от работещите. Например: строителните работници, които пътуват от град на град нямат същите права както колегите им, които са с официалнто регистрирано местожителство. Дълбоката пропаст между богати и бедни, граждани и селяни, между икономически напредналия изток и изоставащия запад продължава да се задълбочава. Причината за това е не само слабо действащата социална защита, но и факта, че много фирми не спазват закона, експлоатирайки безогледно работниците си.
Textilarbeiterinnen in China
Текстилни работнички в китайска фабрикаСнимка: picture-alliance/dpa
Дън Сяопин - погрешно разбран Уонг Гангченг от консултантската фирма Modern management Center Shanghai е убеден в това, че смисилът на икономическите реформи на Дън Сяопин е останал неразбран: "Дън Сяопин казваше навремето: ние ще позволим на една част от населението да стане богата по-рано от другите, но с цел по-късно тя да помогне на останалите също да забогатеят. Само така може да възникне всеобщото благо. За съжаление тази втора част от думите на Дън Сяопин беше забравена. Според мен социалният въпрос е най-големият проблем на китайската политика", казва Уонг Гангченг. Той все пак е убеден в това, че Пекин най-после е прогледнал за истината. Така мисли и Базил Фернандо , ръководител на правозащитната организация Human Rights Commission в Хонконг: "Чуваме, че вътре в комунистическата партия има дебат по този повод. Впечатлението ни е, че за първи път китайското ръководство се замисля за реформи в това отношение, че се ориентира спрямо примера на северноевропейските страни, за да подобри благосъстоянието на хората. Разбира се, все още доминира тенденцията всичко да си остане така, както е сега. Само че самият факт, че се води дебат по този въпрос е от голямо значеине", казва ръководителят на правозащитната организация в Хонконг и добавя: "В икономическо отношение Китай се разви значително и сега е на етапа , на който се задават въпроси като: какво е в интерес на страната и дали отношението към хората може да е така пренебрежително, като към незначителни същества".