Китайският политик-реформатор Чжао Цзъян почина след 16 години домашен арест

�лизатор на нови протести, смята нашият коментатор Матиас фон Хайн.

В продължение на 15 години в медиите на КНР не се появи нито дума за Чжао Цзъян. Все пак за смъртта му беше съобщено веднага, макар че и в тази информация не се казваше, че през 80-те години Цзян беше начело на партията и правителството в Китай, тоест – втори човек след Дън Сяопин. Неспоменати останаха и опитите на Цзян да проведе реформи, да раздели администрацията от партията и да либерализира икономиката. Тази либерализация по-късно се оказа почвата, върху която Китай бързо израстна като световна стопанска сила и днес кара световните лидери да се потят от притеснение или пък да изпадат в еуфория от мисълта за нестихващ стопански растеж.

В информацията за смъртта на другаря Чжао разбира се не става дума и за не особено другарското отношение на партията към него. В продължение на 15 години тъкмо по партийно нареждане Чжао Цзъян прекара под домашен арест в жилището си в центъра на Пекин. Впрочем, този домашен арест беше точно толкова незаконен и необичаен за китайската държавна практика, колкото и фактическият преврат, с който Чжао Цзъян беше свален от постовете си през май 1989 година.

В дъното на всичко това е страхът. Страхът на китайската компартия от един стар човек, с чието име се свързва и най-черният ден в партийната историята на следвоенен Китай. Естествено, става дума за трагедията на площад Тянанмън, когато армията – по ирония наречена Народоосвободителна – откри огън срещу собственото си население по поръчение на компартията. Това кръвопролитие на 3 и 4 юни 1989 година постави началото и на гигантско изопачаване на историята, според което събитията на площада били опит за контрареволюция, запланувана и направлявана от малка група хора под режисурята на враждебни чужди сили. По-късно дойде ред на упоритото нежелание да се преоцени случилото се на площад Тянанмън и опитите да се запуши устата на всеки, който би дръзнал да търси подобна преоценка. С две думи: китайската компартия обвърза своето оцеляване с лъжите от 1989 година.

Смъртта на Чжао по парадоксален начин разбужда всички тези призраци, които досега бяха в оковите на разпореденото премълчаване и на бял свят мъчително излизат спомените за кървавата баня в Пекин, за онези, които я предизвикаха, които стпечелиха от нея и които носят отговорността за разстрела на младите и невъоръжени китайци на площада на Поднебесното спокойствие.

Смъртта и траурните чествания често пъти са повод за политическо раздвижване, включително и в Китай. През 1976 година смъртта на министър-председателя Чжоу Енлай доведе до масов траур, който се превърна във вентил за недоволството на хората от идеологически изстъпления в ерата на Мао Цзедун. Протестите през 1989 също бяха предизвикани от траурни тържества – по повод смърта на Ху Яобан, който, подобно на Чжао Цзъян, също беше ГС на ККП и реформатор, свален по бързата процедура от постовете си. Така организацията на трауринте тържества за Чжао сигурно ще се превърна в кошмар за пекинското ръководство, което може да очаква сериозна опасност за политическата стабилност в страната.