1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Келтският тигър” - как Ирландия изхвърли историческия баласт?

8 август 2007

Какви изводи могат да си направят от развитието в Ирландия новите страни членки на ЕС, като България, за победата на разума над тежките исторически наслоения? /Репортаж от Георги Папакочев/

https://p.dw.com/p/BSCY
Ирландската президентка Мери МакалиизСнимка: AP

На 2 септември 1987 година пред Търговската камара в дъблинското предградие Тала– Алън Дюкс – лидер на тогава най-сериозната опозиционна партия в Ирландия, „Фине Гал”, дава началото на политика, нечувана дотогава както в страната, така и в Европа. „Когато правителството се движи в правилната посока, аз няма да бъда в опозиция на усилията по постигане на основните цели. Ако кабинета е на прав път, не смятам че може да се отклони от него или да пренебрегне основните макроикономически въпроси”, заявява пред аудиторията си Дюкс.

Тази знаменита позиция на един от най-известните и авторитетни политици на Ирландия, бивш министър на финансите и настоящ Генерален директор на Института по европейски въпроси, след години бива наречена „Стратегията Тала”, която формира политическата основа за впечатляващия икономически възход на страната. Вярно, през далечната 87-година тази абсурдна на пръв поглед теза на главния опозиционен лидер му струва почти сигурното министър-председателско място на последвалите през 1997 година парламентарни избори и само четири депутатски места за „Фине Гал”, но както по-късно Алън Дюкс заяви в мое интервю :”За мен тогава този подход представляваше единственото разумно решение в полза на националния интерес”.

Националният интерес.

Президентката на Ирландия г-жа Мери Макалииз - 7-мият поред държавен глава на страната, сега е в своя втори мандат и според авторитетното списание „Форбс” е на 55 място сред 100-те най-влиятелни жени в света. Тя споделя пред Дойче Веле:

„Ирландия се намира в много щастлив етап по отношение на сегашното си поколение от дългата ни и бурна история. Ние имаме първото поколение, което ще расте в условята на мир на нашия остров, при това при значително благосъстояние, получено като наследство от него. Това е поколение, което отрасна в годините на феноменалните промени, които преживя страната – от държава с постоянно намаляващо население тя стана държава, в която гражданите се увеличават, превърна се от страна, която никога не е посрещала имигранти в държава с огромен приток на чуждестранни работници. Сега ние живеем в истинска мултикултурна среда. Това е причината днешното поколение да расте в една вълнуваща Ирландия, в едно динамично място, което е решавало и продължава да решава толкова много проблеми – сред които не на последно място са както проблемите за мира, така и за просперитета”, казва президентката Мери Макалииз.

Каква е формулата на успеха за една малка и относително ограничена икономически нова членка на ЕС, каквато е България? Възможно ли е един ден тя да се превърне в „Балкански тигър” по подобие на „Келтския тигър”, каквато стана Ирландия в ЕС? Ето отговора на президентката на Ирландия:

“Смятам, че България е уникална страна, твърде различна по своему, с характерен собствен опит и тя предстои да сложи всичко това на общата европейска маса. Не мога да предвидя как българския модел за постигане на просперитет ще набере височина, казва г-жа МакАлииз. Не знам какви сили ще открие вашата страна за да създаде своя “Балкански тигър”. Това не мога да кажа, но преди 30 години ние също не знаехме нищо за своя собствен “микс”. Можехме да разсъждаваме по него едва днес. Бих искала да мисля, че България ще добави нещо уникално от себе си, нещо , което ние, ирландците не сме добавили, не сме се досетили за него, нещо което би съответствувало на уникалния мисловен процес у българина, основан на неговия исторически опит. Тъкмо поради тази причина и България стана членка на голямото европейско семейство”.

Това е цивилизованата прогноза на държавен глава на приятелска на България страна и нейна партньорка в ЕС. Прогноза, направена от позициите на собствения исторически опит на ирландците и със визията за запазването и развитието на националния интерес.

Цел, която би следвало да обединява всички сегменти на едно общество като българското, и която да спомага за върховенството на разума над неизбежните политически наслоения, различия и трудности.