“Като в страна от Третия свят”

“Хората са възмутени и питат “Как можа това да се случи в Америка?” – казва телевизионната водеща и предупреждава зрителите, че следващите кадри от убежищата в Ню Орлийнс не са за хора със слаби нерви. А СиЕнЕн изпрати в района на бедствието военен репортер с опит от конфликти в Африка:

“Чуствам се тук, като че ли съм във Фрийтаун, Сиера Леоне или в Монровия, Либерия. Това тук изглежда като бежански лагер на обединените нации”.

“Това тук не изглежда като сцена, която точно в момента се разиграва в Америка – и въпреки всичко е точно така!”- казва друга телевизионна водеща.

За епизоди, като “в страна от Третия свят” информира и водещата информационна агенция в САЩ “Асошийтид Прес”. А вестник “Мичиган Нюз” от сърцето на Щатите, озаглави коментара си “Америка като нация от Третия свят”, което е напълно в унисон с усещанията на засегнатите от катастрофата:

“Ние сме американци! Това е ужасно!”

Друг пострадал от урагана разказва, че едва след пристигането на Националната гвардия се е почувствал отново като част от Америка. До този момент си мислел, че страната му го е изоставила.

Телевизионните кадри с десетките хиляди, натъпкани като животни в спортен стадион или конгресен център, без ток, без тоалетни, без място, където да бъдат откарани труповете, дълбоко разтърси националното самочувствие на американците. А когато генерал Ръсъл Хонър най-сетне пристигна при пострадалите, той бе конфронтиран със следния въпрос от кореспондентката на ТВ СиБиЕс:

“Хората видяха кадри от цунамито, където ние изпратихме помощи, а тук не виждат никого?”

- Сега сме тук” – отвърна генералът.

Все пак помощта, оказана на жертвите от цунамито в Югоизточна Азия очевидно не е забравена, както отбеляза и държавният секретар Кондълийза райс:

“Искам специално да изтъкна, че получихме щедро предложение за помощ от Шри Ланка”, заяви Райс и подчерта, че Шри Ланка все още страда от последствията на преживяната в края на миналата година катастрофа.

А до като едни се чудят, докъде е паднала Америка, постепенно се налага един определен извод: възможно е действително да са необходими съветите на хора, имащи опит с хуманитарни проекти в развиващите се страни, където важното е, да се създаде подслон за голям брой хора, останали без корени и без средства. Защото огромен е броят на онези, които изгубиха всичкои много месеци ще изминат, докато те могат да се завърнат в Ню Орлийнс.