Как ще си оправим държавата?

Коментар на Татяна Ваксберг:

Най-после е намерена вярната формула за оправяне на държавата. Ето я в две стъпки: провеждането на политики се отменя, а вместо това се внедрява самовнушението, че политики все така се провеждат и че те дори са успешни. Неочакваният откривател на този подход се оказа премиерът Герджиков. В интервю за БТА той разви горе-долу следната идея: вместо да се вглеждаме в многобройните недъзи на живота в България, да си кажем със самочувствие, че страната е в добро състояние и е постигнала демократичните стандарти. Фройдистите биха казали, че това не е точно формула на успеха, а чисто отричане на действителността, но винаги има и по-невзискателен поглед и премиерът очевидно разчита именно на него.

Земята вика премиера

Ако влезем в ролята на онова заблудено дете, което необмислено се разкрещяло, че царят е гол, България ще започне да изглежда другояче, не точно като това, което премиерът предлага да си въобразим. А например, като страна, в която полицията три дни “не успява” да намери петима побойници от магистрала “Тракия”, макар че има техните имена, описание, месторабота и номера на колите. Или като страна, в която човек може да бъде оставен с месеци да консумира уран, без да се намери отговорен за това. За по-семпли работи като контролиран вот и неработещо правосъдие няма да отваряме дума. Няма и очи да отваряме, както и без това призовава премиерът.

Всъщност, служебното правителство трябваше да отговаря най-вече за провеждането на честни и демократични избори, а точно по този пункт не му провървя особено – според главния прокурор на тези избори са регистрирани два пъти повече сигнали за купуване на гласове, отколкото на предишните парламентарни избори. Обезпокоителна статистика, която обаче може да се щампова и като успокоителна, ако приложим новата формула за справяне с действителността: щом се увеличават сигналите, значи расте доверието на хората в органите на властта.

Премиерът вика Земята

Оптимистичната теория на Герджиков е само станиолът, в който е увито истинското му послание: че президентът е оказвал натиск над правителството. Думата “президент” не е спомената в тази част на интервюто, но няма и нужда. Натискът на президента беше видим поне на два пъти: по негова инициатива беше отменено постановлението, улесняващо интеграцията на бежанците и пак по негово настояване беше предложено българите в чужбина практически да не могат да гласуват. За четвърт век в България е имало общо пет служебни правителства – освен сегашното, това са кабинените на Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Марин Райков и Георги Близнашки – и нито едно от тях не е произвеждало толкова крайни решения, демонстративно взети по указание на президента. Нищо че всичките тези правителства бяха назначавани по силата на една и съща конституция, която отваряше точно толкова “вратички” за намеса на държавния глава, колкото са отворени и сега.

Необяснимо защо, но премиерът не прилага към този сюжет предложения от него самия метод на оптимистичното отричане на реалността. Напротив, казва, че начинът на взимане на решения от кабинета му не бива да остава скрит и дава да се разбере, че трябва да се промени конституцията, която допуска въпросния “натиск”: в “конституционната материя има какво да се усъвършенства”, казва Герджиков. Добро опровержение на собствената му оптимистична теория – ако се правим, че няма нередност, то как бихме могли да я заменим с нещо по-добро?