1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как Турция и Венецуела внезапно станаха приятели

Ченгиз Йозбек
30 януари 2019

"Братко мой, бъди твърд!", казал Ердоган на венецуелския президент Мадуро по телефона. Тази турска подкрепа не е неочаквана. Какво се крие зад това внезапно припламнало приятелство?

https://p.dw.com/p/3CRG6
Снимка: Reuters/M. Quintero

След като миналата седмица Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела, турският президент Ердоган беше един от малцината държавни глави, които засвидетелстваха своята подкрепа за действащия президент на страната Николас Мадуро. В известен смисъл Ердоган се реваншира за това, че след неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 година Мадуро изрази своята солидарност с него.

"Братко мой, бъди твърд", казал Ердоган на Мадуро по телефона. Но подкрепата, която Мадуро получава от страна на Турция, не се ограничава само до държавния глава. Много юзъри по цял свят изразяват подкрепа за Мадуро в социалните медии. Повечето постинги в хаштага #WeAreMaduro обаче идват от Турция.

По темата за Мадуро има рядко срещано единодушие между повечето турци с лява политическа ориентация и привържениците на Ердоган. И не е чудно, че първото си интервю за „кризата Гуайдо" венецуелският президент даде именно за една турска телевизия.

Серкан Байрам е председател на турско-венецуелската парламентарна група за приятелство и е депутат от управляващата партия. Според него, и двете държави имат както политически, така и икономически интерес да стимулират двустранните контакти.

Политически и икономически интереси

Турция реагира на това, че се отправят недемократични призиви за свалянето на президент, който е бил избран от 68% от венецуелците", казва той. Според Серкан Байрам, Хуан Гуайдо е бил наложен от "глобалните сили".

По данни на турския Статистически институт (TЬIK), през 2018 година в Турция са били внесени ценни метали на стойност от около 900 милиона долара. През 2017 година Турция не е внасяла ценни метали от Венецуела, но миналата година венецуелското правителство обяви, че вече смята да облагородява добиваните в страната ценни метали не в Швейцария, а в Турция, с цел да избегне различни международни изисквания.

За сближаването между двете страни говорят красноречиво и зачестилите взаимни визити. След първото посещение на Мадуро в Турция през октомври 2016 година, двамата президенти се срещнаха още няколко срещи до декември 2018 година. А при последното си отбиване в Каракас Ердоган отправи остра критика срещу САЩ  и наложените на Венецуела международни санкции.

Журналистът Метин Йеген обаче смята, че интересът на Ердоган към Мадуро не се дължи на икономически причини. Йеген е на мнение, че турският президент преследва две основни цели: "От известно време насам Ердоган се опитва да бъде противовес на САЩ на Изток и иска допълнително да подсили този имидж. От друга страна иска да покаже на собствените си поддръжници, че винаги стои на страната на потиснатите", казва журналистът.

Ерза Акгемиджи е експертка по въпросите на Латинска Америка в университета „Селджук“. "Мисля, че Ердоган подкрепя Мадуро, защото смята, че това ще затвърди собствената му позиция", казва тя. Въпреки идеологическите различия между двамата, експертката съзира и сходства между Ердоган и Мадуро. "И двамата имат славата на авторитарни. Те са бойци-единаци. Към това се прибавят сходните икономически проблеми и критичното им отношение към САЩ", допълва тя.

Мотивите на Мадуро

Журналистката Аслъ Пелит, която също е експерт по проблемите на Латинска Америка, смята, че основният мотив за близостта на Мадуро с Турция е предизвиканото от икономическата криза катастрофално хуманитарно положение във Венецуела.

Тя казва, че доставките на хранителни продукти от Турция са много важни за Венецуела. Според нея, Мадуро се опитва да изгради такива отношения с Турция, каквито Уго Чавес навремето създаде с иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. „Но ако Мадуро беше принуден да живее в Турция, той нямаше да е никак щастлив. Венецуелецът е комунист по убеждения и навярно щеше да се намира в някой турски затвор“, казва журналистът Метин Йеген.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми