Как източногермански младежи строяха газопровода на дружбата

ГДР се опитваше да реши енергийните си проблеми с доставки на газ от бившия СССР. През юни 1974 г. на заседание на Съвета за икономическа взаимопомощ – СИВ, в София, бе взето решение да се построи газопровод с дължина 2750 километра от Оренбург в Южен Урал до Ужгород в Западна Украйна, припомня вестникът.

Всяка държава от източния блок трябваше да построи един участък от тръбата, като след това инвестицията щеше да бъде заплатена с доставки на газ.

Предвиденият участък за ГДР се простираше от Днепър до украинския град Бар – общо 550 километра. За целта от цялата страна за Трасето на Дружбата кандидатстваха млади хора – строители, машинисти, готвачи, аптекари, зъболекари. Те бяха събрани на обучение в Лайпциг, където на 6 декември 1974 година бе учреден Клубът на младия газостроител, пише “Шверинер волксцайтунг”.

През април 1975 г. първите младежи бяха откарани в Украйна. Те работеха по 12 часа на ден. Отпуска в Германия им се полагаше едва след половин година работа. На всичкото отгоре доброволците трябвало да работят и през почивните дни в т. нар. съботници.

Руснаците пък упражнявали контрол по качеството.

“Така хубаво се напивахме с руснаците, но когато ставаше дума за контрол на качеството, приятелството ни бързо се изпаряваше”, спомня си германецът Роланд Петцолд, който участвал в строежа на газопровода.

Младите газостроители не се оплаквали от всекидневието си, защото припечелвали добри пари, разказва “Шверинер волксцайтунг”. Повечето от тях успели да си купят и коли.

През 1979 г. гедерейският участък от Трасето на Дружбата било построено.

По-късно съветският газ потекъл към Германия. Руснаците удължили трасето чак до Сибир. Доставките за братската ГДР се удвоили, но също и цената. Така Източна Германия станала 100-процентово зависима от руското гориво, завършва “Шверинер волксцайтунг”.