Как да излезем от кризата "на собствен ход"

България все си мечтае да е център на нещо - ту център на стабилност, ту централен разпределител на енергия в региона. Стабилността - поне финансовата - май вече ни подмина - а диспечерските функции в разпределението на енергия са в сферата на очакванията. Тези очаквания са на глинени крака, защото са зависими от други по-големи от нас играчи - в случая - Русия. Напоследък се говори, че имало план, "Южен Поток" да ни заобиколи, така че и тая функция на държател на кранчето, може да си остане само въжделение. Затова нека се опитваме да привличаме инвестиции "на собствен ход" - като подобряваме бизнес-средата в България и като създаваме благоприятни за бизнеса закони и правила, а не защото други ще ни разрешат да се приближим до тяхната трапеза и да си откъснем по нещичко от нея.

С какво България превъзхожда Австрия?

Интересно е, че тъкмо сега, когато всички се въздържат от големи инвестиции поради всеобщата финансова парализа, България привлича инвестици и то не непременно там, където ги очаква. Водещи австрийски фирми са оценили българските "рамкови условия" като по-изгодни от техните и влагат 700 милиона евро за създаването на вятърни ферми край Каварна.

Австрийското ноу-хау заминава за Каварна поради това, че в Австрия дружествата, експлоатиращи вятърните генератори, получават по тарифа 7,5 цента за един киловатчас енергия, вкарана в мрежата, докато в България цената за същото е 9,5 цента. Към това се добавят по-добрите климатични условия, по-евтините разходи по включване към мрежата и липсата на такси за ползването й, а това допълнително увеличава печалбите.

Има още много сфери, в които пред България дремят неоползотворени възможности

Вместо с бюджетни пари да се плащат пенсионерски почивки на море или да се дават кредитни облекчения за покупката на първо жилище /сякаш че в България е останал човек, който да няма поне едно собствено/, по-смислено е да се облекчат максимално чуждите инвестиции като се подобрява бизнес-средата. Покрай това ще се създадат и условия за развитието на онези "интелигентни производства", които поради своята перспективност могат да спасяват други отрасли. От преференциално отношение и умни инвестиции се нуждаят големите инфраструктурни проекти, както и онези направления, на които България смята да залага в бъдеще. Надявам се, това да са антикризисни браншове и сфери като научните изследвания, информационните технологии, развитието на екологични енергии, и културен туризъм. С подобни приоритети и постижения няма да ни се налага да треперим при въпроса, дали ще има парно през зимата или не.