Какво представляват срещите на високо равнище между така наречените Г8?

По онова време току-що се беше разпаднала международната система за валутен обмен, основаваща се на долара със златно покритие, а организацията на държавите-производителки на петрол хвърли целия свят в ценови шок. През 1975 година шестте правителствени и държавни ръководители се нуждаеха от форум, на който водещите промишлени държави могат да обсъждат актуалната финансова и валутна политика. По принцип тази формула е валидна и до днес. Но тези срещи, в които вече участват и Канада и Русия, отдавна не са само икономически форуми. Те се занимават с политика, ориентират се към глобалните процеси и кризисните ситуации. Осемте световни лидери от година на година поемат все нови и нови теми: от политиката на развитие през инициативите за опростяване на дългове, околната среда и климата, та чак до тероризма, трансграничната престъпност, международните конфликти и регионалните стопански кризи. Във всяка среща на върха има разпределение на задачите. Разговори се водят не само между лидерите, но отделно и между министрите на външните работи, на финансите, на вътрешните работи, на околната среда, на развитието и тъй нататък – в зависимост от темата. Финансовите министри и шефовете на емисионни банки от Г7 (тоест – без Русия) се срещат по четири пъти годишно още от самото начало през 1975 година. Външните министри започнаха свои срещи отделно едва през 1997 година – тоест, след приемането на Русия за пълноправен член.

Чиновниците на равнището под министрите по принцип са във връзка помежду си през цялата година. Освен това правителствените и държавните ръководители си имат свои лични пълномощници, така наречените “шерпи”, които също поддържат непрекъснат контакт. Те периодически се срещат, за да подготвят дневния ред, темите и проектите за решения на срещите. Тази процедура понякога върви много бързо. През 2001 година, например, срещата на Г8 прие програма от близо два милиарда долара за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, а шерпите бяха подготвили решението в рамките само на няколко седмици.

С други думи, срещите на върха са краен резултат от непрекъснатия политически обмен между страните. Напоследък в този обмен все по-интензивно биват привличани и неправителствени организации, които често пъти критикуват срещите на Г8 с обвинението, че приемат само декларации, а не вършат нищо. Холгер Или, говорител на германското министерство за помощите за развитие, не приема тази критика:

“За да прецениш дали Г8 изпълняват обещанията си, трябва да познаваш механизмите, по които функционира тази общност. На самата среща държавните и правителствените ръководители поемат политически ангажименти, които после трябва да се превърнат в дела най-вече по линия на въздействието, което големите промишлени държави оказват върху различни международни организации, примерно СБ, МВФ или ЕС. Който се интересува как точно работи тази схема, нека се запознае с решението за опрощаване на дългове, взето на срещата в Гленийгълс. Това решение се изпълнява от СБ, МВФ и от емисионните банки на съответните страни, но политическата основа за изпълнението му е именно решението на Г8 и обещанието им, че ще компенсират загубите на изброените финансови институции.”