Какво очаква Европа през 2015-та?

"Ще има свеж вятър, но няма да е буря" - така отговори председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на въпроса на Дойче веле за предстоящите промени през 2015 година. ЕК иска да даде нов тласък на развитието на ЕС и ще се съсредоточи най-вече върху създаването на нови работни места и реализацията на обявената инвестиционна програма в размер на 315 милиарда евро. "Въпреки това санирането на държавните бюджети остава една от важните европейски теми", заяви Жан-Клод Юнкер и същевременно призна, че не храни прекомерни надежди относно кризисните държави като Италия и Франция. Икономистите на ЕК прогнозират повече от скромен икономически ръст от 1,1 процента за страните-членки на еврозоната.

И през 2015 година ще има големи разлики в развитието на отделните страни-членки. Докато в Германия икономиката върви добре, другите големи страни от еврозоната са застрашени от стагнация. "Икономиката и трудовият пазар се възстановяват по-бавно, отколкото ни се иска", заяви еврокомисарят по финансовите въпроси Юрки Катайнен. Европейската централна банка ще продължи да се бори с последиците от дълговата криза и вялия икономически растеж. В последния анализ на ЕЦБ пише, че рисковете все още преобладават. ЕЦБ е обезпокоена най-вече от ниското ниво на инфлацията. Банката е готова да наводни пазарите със свежи пари. Остава обаче неясно кога трябва да бъде предприета подобна стъпка. Италия настоява за повече разходи, докато Германия, както винаги досега, апелира към сдържаност в паричната политика.

Гърция може отново да затъне в криза

Еврокризата, която мнозина смятат за преодоляна, може да се разрази още по-силно през 2015 година. Ако водещата лява партия СИРИЗА спечели изборите в Гърция, както сочат прогнозите, доверието на финансовите пазари ще бъде сериозно накърнено. "Гърците отлично знаят какви последствия би имал грешен резултат от изборите", откровено заяви Жан-Клод Юнкер. Инвестиционната банка "Goldman-Sachs" е още по-категорична в анализа си. "Ако бъдещо правителство на СИРИЗА изпълни заканите си, тоест прекрати погасяването на държавните дългове и се конфронтира с международните кредитори, ЕЦБ ще бъде принудена да затвори гръцките банки за неопределено време", четем в анализа на "Goldman-Sachs". В такъв случай страната ще затъне във финансов хаос.

Външният дълг на Гърция към МВФ и различни европейски институции е общо 250 милиарда евро. Естествено подобна гръцка трагедия би се отразила и на други страни с високи дългове. Биха нарастнали рисковите премии за Кипър, Италия, Португалия, а вероятно и за Франция. Подобно развитие ще е пагубно за държавните бюджети, които всъщност трябва да инвестират, а не да понасят високи лихвени проценти.

Великобритания - зад борда?

Скептицизмът в ЕС нараства и то не само заради икономическата криза и общото недоволство от Европа и "онези там, в Брюксел". Тази тенденция може най-ясно да се види в хода на насрочените за средата на май парламентарни избори във Великобритания. Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), която получи най-много гласове на изборите за Европарламент, може да повтори своя триумф и в изборите за долна камара на британския парламент. Притиснат от UKIP, премиерът Дейвид Камерън обеща на своите избиратели нови преговори с ЕС за разширяване на суверенитета на Великобритания.

Германската канцлерка Ангела Меркел обаче тегли червената линия. "Свободата на придвижване на гражданите на ЕС в търсене на работа в рамките на съюза не подлежи на коментар", заяви тя. Дейвид Камерън се обяви за ограничаване на достъпа до трудовия пазар като средство за борба срещу растящата ксенофобия във Великобритания. Ако планът му се провали, Камерън може сам да започне агитация за излизането на Великобритания от ЕС на планирания за 2017 година референдум. Така че още през май тази година може да стане стане ясно дали Великобритания е готова да каже "гудбай". Подобно развитие би вкарало ЕС в дълбока криза. Евроскептиците в Унгария, Франция, Италия, Швеция, а и в Германия ще бъдат силно поощрени. Затова и основната задача на новия председател на Съвета на Европа Доналд Туск ще бъде да посредничи между Великобритания и останалите страни-членки.

Външнополитическите предизвикателства

Едно от най-големите предизвикателства за Доналд Туск е външнополитическата криза № 1: Украйна и отношенията с Русия. В качеството си на председател на Съвета на Европа Туск възнамерява да убеди ЕС в необходимостта от бдителност по отношение на Изтока и същевременно да подтикне Русия към установяване на диалог. През март ЕС ще вземе решение дали да удължи санкциите срещу Русия. Това ще бъде и първото сериозно изпитание за сплотеността в собствените му редици. Още отсега в Италия и Унгария се надигат гласове, които поставят под съмнение икономическите санкции, наложени на Русия след анексията на Крим. През март в Рига ще се проведе среща на върха на ЕС, в която ще участват и източните съседи Украйна - Грузия и Молдова.

Латвийският министър на външните работи Едгарс Ринкевич заяви в интервю за Дойче веле, че през 2015 година ЕС и НАТО са длъжни да подготвят адекватен отговор на действията на Русия в Украйна. "Ние имаме нужда от политически диалог с Русия, но в същото време трябва да провеждаме политика на възпиране, с оглед на агресивното й поведение. Руският президент Путин ще продължи да поставя НАТО на изпитания. И ние трябва да бъдем много внимателни", подчерта той.

ЕК пое ангажимент през 2015 година да отдели особено внимание на намаляването на бюрокрацията и да внася по-малко, но по-важни законопроекти в парламента. Тепърва ще стане ясно дали тези планове ще бъдат осъществени. Някои депутати са категорично против. Те смятат, че определени законопроекти, свързани с екологията, ще бъдат орязани или изцяло снети от дневния ред. В края на годината екологичните въпроси ще играят главна роля в Европа. В Париж ще се проведе световна климатична конференция, организирана от ООН. ЕС се застъпва за обвързващи цели и норми за намаляване на парниковия ефект.

Ватерло и краят на Втората световна война

Както отминалата, така и тази година е наситена с исторически дати. През май се навършват 70 години от края на Втората световна война. Преосмислянето на темата за мира и войната в Европа ще придобие особено значение на фона на сегашната криза на източните граници на ЕС. А за това до какви последици могат да доведат завоюването на чужди територии и унищожаването на цели държави, ще напомни една друга дата. През юни се навършват 200 години от битката при Ватерло. Съвсем близо до сегашната европейска столица Брюксел император Наполеон претърпява решително поражение. Самата битка ще бъде показана във възстановка с участието на няколко хиляди статисти. На тържествата се очакват гости от цяла Европа. През 1815 година Великобритания Прусия, Австрия и Русия са съюзници срещу агресора Франция.