Какви са перспективите за ООН в Ирак?

Много рядко езикът на тялото е толкова красноречив, особено при високопоставени политици, както на вчерашната среща в която взеха участие и представители на временния правителствен съвет на Ирак. Дори на мониторите на журналистите се долавяше напрежението, излъчвано от участниците в срещата.
Всички участници знаеха, колко трудна е срещата, имайки предвид събитията в Ирак през последните месеци.
Ситуацията в Ирак е взривоопасна. В Ню Йорк едно стана обаче ясно- Едните, разбирай САЩ не искат, но са принудени рано или късно да направят значителни компромиси по отношение на международната общност, разбирай ООН. Другите- именно ООН искат , но не могат, поне дотогава докато окупационните сили не осигурят някакво поносимо равнище на сигурност, както ги задължава техния статут на окупационни сили, и докато не желаят да увличат компетенциите на световната организация.
Освен това Кофи Анан усеща опасността да получи нещо подбутнато под масата, което в крайна сметка може да превърне ООН в изкупителна жертва. Единствено по този начин може да се разбере сдържаността на генералния секретар на ООН, който с диплотатически усет се ограничи в разглеждането на технически въпроси, които все пак осигуряват на световната организация известно поле за действие, както и печелене на време. Както назначаването на Лакдар Брахими за генерален съветник в иракския конфликт, така и изпращането на експертна група за сондиране на датите за приближаващите се избори, осигуряват достатъчно време за да могат САЩ и ООН да намерят общ подход.
В основния принцип на ООН всъщност нищо не се е променило чрез войната в Ирак. ООН има нужда от САЩ, за да избягва международни кризи и да направлява световните политически процеси.
От своя страна САЩ също се нуждаят от ООН, но искат да се измъкнат от дилемата Ирак, без да изгубят лицето си пред света.
Но рано или късно САЩ ще трябва да погледнат действителността в очите и да напрвят необходимите компромиси, тъй като постепенно разбират, че не могат сами да направляват динамиката на процесите в Ирак.
А Кофи Анан, като опитен дипломат и първи служител на световната организация няма да пропусне случая, да задължи САЩ също и при други кризи да давт своята лепта в смисъла на хартата на Обединените нации.