1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какви рискове за България крие сирийският конфликт?

31 август 2013

Какви са опасностите и предизвикателствата за България от евентуална военна намеса на НАТО в Сирия? - с бившия български външен министър Соломон Паси и с политолога Огнян Минчев разговаря Николай Цеков.

https://p.dw.com/p/19YpI
Снимка: Jay Directo/AFP/Getty Images

„Няма нищо по-опасно за световния мир и сигурност, в това число и за България, от оставането на власт на кървавия режим в Дамаск. От изключително значение за ситуацията в региона е дали западните съюзници ще се ограничат само с атака по въздуха или ще предприемат действия, които да доведат до ефективното ликвидиране на управлението на Башар ал Асад и компания. Надявам се атлантическата общност да се е поучила от грешката през 1991 г., когато коалицията срещу Саддам Хюсеин се задоволи само с изтласкването на Ирак от Кувейт и след 12 години се наложи да се води нова война за свалянето на диктатора“, изтъква бившият български външен министър Соломон Паси.

Bulgarien ehemaliger bulgarischer Außenminister Solomon Pasi
Соломон Паси: Най-голямото предизвикателство ще бъде огромната бежанска вълна към югоизточните граници на ЕССнимка: AP

Лавина от бежанци към България?

Според Соломон Паси, българо-американските военноморски и военновъздушни бази в Сарафово и Граф Игнатиево могат да станат част от логистиката на евентуална инвазия на НАТО. “Те се оказаха полезни при операциите на САЩ и съюзниците им в Афганистан и Ирак през 2001-ва и 2003-та година. По мое мнение, Иран и Русия няма да подкрепят директно режима в Дамаск, въпреки приказките колко той им е мил. Военната наука и техника напредват с изумителна скорост. Това ми дава основание за преценката, че операцията в Сирия ще бъде по-кратка и по-компактна от кампанията в Ирак преди 10 години. Несъмнено евентуална война ще доведе до ново нарастване на конфронтацията между Запада и Русия“, сочи Соломон Паси.

Според бившия външен министър, най-голямото предизвикателство пред България при евентуална нова близкоизточна война ще бъде потокът от бягащите от Сирия хора. Този поток неминуемо ще се окаже край югоизточната българска граница. „В Турция вече има половин милион бежанци. Разрастването на хуманитарната криза ще доведе част от тях и в България, която навярно ще се окаже вторият по-големина пристан за тези хора след Турция. Ето защо отсега е важно да се помисли за настаняването и издръжката на бежанците“, предупреждава Соломон Паси.

Bulgarien, Politologe Ognyan Minchev
Огнян Минчев: Настаняването на бежанците и издръжката им могат да се окажат непосилна задача за БългарияСнимка: O. Minchev

Да мислим за най-доброто и да се готвим за най-лошото

"Все още няма пълна увереност, че войната е неизбежна. Инспекторите на ООН в Дамаск, които разследват химическия апокалипсис, не са си свършили работата докрай. Заедно с това се чуват и авторитетни мнения като това на бившата обвинителка в Хага Карла дел Понте, според която атаката с боен газ може би е дело на бунтовниците-ислямисти. А в това има известна логика с оглед на развоя на гражданската война. Но в случай, че се докаже участие на режима на Асад и последва готвеното възмездие, България ще поеме поне два удара“, твърди политологът Огнян Минчев.

На първо място опасността идва от прииждащите бежански вълни от зоната на конфликта, който има потенциал да обхване и съседни на Сирия страни, пояснява политологът. Според него настаняването на бежанците и поемането на издръжката им може да се окаже непосилна задача за България. Нейната и без друго разклатена икономика ще изпита сериозен трус и заради скока в цените на горивата. „На второ място в списъка на непосредствените грижи за България е очакваната официална покана за участие в наказателната акция като страна-членка на НАТО. Най-вероятно молбата за съпричастност ще бъде сведена до искане за логистична подкрепа, осъществявана чрез военните бази на българска територия“, прогнозира Минчев.

Според него е неуместно да се правят аналогии между последствията за България от намесите на НАТО близо или далеч от нейните граници, в това число и в Югославия през 1999 г. „Задължително е обаче поуките, извлечени от българските грешки, да бъдат отново прочетени, за да не се допусне тяхното повторение“, заключава Огнян Минчев.

Автор: Н. Цеков/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата