1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Каква ти детска болест?

17 септември 2013

Тепература, хрема, обрив: случаите на дребна шарка в Германия се множат. През юли дори цяло училище в Кьолн трябваше да прекрати занятия заради заразната болест. Защо тази уж детска болест се завръща и сред възрастните?

https://p.dw.com/p/1934U
Снимка: Dan Race/Fotolia

Нямаш ли имунизация, не те приемат в училище: в много страни по света децата задължително трябва да са имунизирани срещу определени инфекциозни заболявания, за да ги допуснат до учебния процес. В Германия обаче имунизациите не са задължителни, а това води до необичайни последствия. През юли например едно кьолнско училище остана затворено за няколко дни заради заразата от дребна шарка (морбили) - много от децата там бяха заболели едновременно. Във въпросното училище имунизирани срещу вируса са били едва една четвърт от учениците. В Берлин и в провинция Бавария през последно време също се наблюдаваха необичайни нови изблици на болестта, която протича с типични кожни обриви, висока температура и дихателни оплаквания.

Дребната шарка е една от най-силно заразните болести изобщо. "От 100 души, които се намират в едно помещение заедно с носител на заразата, се разболяват поне 99", казва германският вирусолог Мартин Терхард. Инфекцията се предава по въздушно-капков път. Достатъчно е някой да кашля или киха в непосредствена близост, за да се заразят онези, които не са били имунизирани срещу морбили. При това не е вярно, че става дума за чисто "детска болест". Близо половината от случаите, които са регистрирани през тази година в Германия, са на хора над 20 години.

Това има връзка с непоследователните имунизационни кампании в Германия. "Първо - те не са задължителни, а само препоръчителни, и второ - отправяните в течение на годините препоръки към населението, също се променяха", казва Терхард. Родените преди 1970 година често пъти са преболедували дребна шарка, поради което са си изградили имунитет срещу болестта. Сред родените по-късно обаче има огромни различия, породени от различните имунизационни практики в разделената тогава Германия.

През 1970 ГДР въвежда задължителното имунизиране на децата. Във ФРГ през 1974 обаче има само препоръка за имунизиране. Свикналите да се имунизират източногерманци продължиха да го правят и след Обединението на страната. И до днес разликите между Изтока и Запада са големи и по този въпрос. В обединена вече Германия, през 1991 беше препоръчано повторно ваксиниране, защото при 5%-10% от хората ваксината не показва ефект. В случая става дума не за реимунизация, а за коригиране на този дефицит, поясняват лекари.

Symbolbild - Doping
Много германци са скептично настроени към ваксинитеСнимка: picture-alliance/dpa

Кои са хората, които не желаят да се имунизират?

Скептични към ваксината са например голяма част от по-добре образованите родители, които залагат на природната медицина. Децата от подобни семейства често посещават т.нар. Валдорф-училища, чията концепция се основава на тясната връзка между човека и природата. Фактът, че затвореното училище край Кьолн е именно от този тип обаче сочи, че поведението на подобни родители е безотговорно по отношение на всички останали. Вярно е, че тежките усложнения вследствие на морбили са рядкост, но все пак ги има. Вследствие на усложнения от тази болест, през юни тази година почина едно 14-годишно момче.

Скептицизмът на някои германци по отношение на ваксинацията срещу морбили вероятно е бил подсилен и от теорията на един британски учен, според когото ваксината може да предизвика аутизъм. Това твърдение се смята вече за окончателно оборено, но в някои социални мрежи и до днес се разпространяват слухове за това какви болести можели да предизвикат имунизациите. В отговор на последната просветна кампания на федералното правителство под мотото "Германия търси имунизационния си паспорт", в социалните мрежи се появи група, наречена "Германия изгаря имунизационния си паспорт". Над 2 500 души я бяха подкрепили.

АГ, ДПА, АФП, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата