Каква да бъде новата политика на Путин спрямо Чечения?

Краят на заложничеството дойде неочаквано, хаотично и не така, както го бяха предвиждали мнозина. На руския президент Путин на практика беше отнета възможността да вземе решение, какво да предприеме по отношение на похитителите. Този път може да се каже, че го сполетя щастие в нещастието. Събитията ескалираха след като група от заложници беше успяла да избяга и малко след това настъпи хаос.

Стотици деца и възрастни в продължение на дни и нощи бяха в бруталната власт на терористите, а светът - потресен - следеше безсилен разиграващата се драма. С безкомпромисния си маниер похитителите всъщност преследваха именно тази цел - да покажат, колко безпомощен е светът, когато терористи атакуват така наречените "меки цели". В престъпления като това, винаги целта е да се всее несигурност и страх. И тази цинична цел - без съмнение беше постигната.

След като утихне хаосът от драматичните дни в Беслан, и хората оплачат загубите си, ще дойде времето на въпросите. А най-важният от тях вез съмнение гласи: Каква да е занапред руската политика по отношение на Чечения?

Президентът Путин сега е принуден да действа политически. Заложническата драма и кървавите атентати от преди това показаха, че неговата стратегия на "твърдата ръка" и безкомпромисните и безмилостни военни действия в Чечения, са претърпели провал. Той не успя да омиротвори региона, нито да повиши сигурността и стабилността на гражданите в Русия. Напротив - той само увеличи страданията на чеченското население, и въпреки използването на гигантска военна машина - далеч не е в състояние да предотвратява терористични удари.

Путин трябва да си избере нова стратегия. Той е длъжен да сложи край на нарушенията на човешките права в Чечения, на изнасилванията на жени, убийствата и отвличанията на беззащитни цивилни граждани и на мародерското поведение на руската армия. Президентът е длъжен и да се погрижи за възстановяването на Чечения и изграждането на гражданско общество - да даде знак за помирение и перспектива за живот и развитие на хората. Той е длъжен да намери нужните му за целта партньори за преговори. Само така той може да изгребе почвата изпод краката на терористичното насилие и да покаже, че терористите и ислямистите в Кавказ повече нямат шансове за успех.

Ако не го направи, спиралата на насилието в Кавказ ще продължи да се върти и може би скоро ще завладее и нови региони в гигантската руска държава. Колективната омраза срещу чеченците и другите сепартисти ще нарасне и ще се засилят мераците за отмъщение и реванш. Новият терор на свой ред ще довежда до нови жертви.

А иначе похитителите от Беслан не успяха да постигнат нищо полезно за чеченския народ - със зловещите си действия те оказаха мечешка услуга на малкия кавказки народ - а за престъпните си действия - те без съмнение трябва да понесат и съответната отговорност. От политическа гледна точка обаче - на ход сега е президентът Путин.