И Китай вдига разходите си за отбрана

Китай планира увеличение на разходите си за отбрана със 7 процента. Формално това трябва да бъде одобрено от Националния народен конгрес, който беше открит официално тази неделя и ще продължи до 15 март. Приемането на увеличените военни разходи се смята за повече от сигурно. Китай има втория по-големина военен бюджет в света - след този на САЩ.  

"За реформата на своите въоръжени сили, Китай има нужда от обхватно модернизиране на военната инфраструктура, както и от върхови технологии. Да не забравяме намаляването на числеността на армията, което ще увеличи разходите по грижите за ветераните", казва за ДВ Георг Чен от берлинския Изследователски институт за Китай Merics.

Високи военни разходи?

По информации от медиите, понастоящем Китай строи своя първи собствен самолетоносач. Единственият действащ сега самолетоносач "Ляонин" беше закупен от Украйна през 1998 година - без двигатели и електронно оборудване - и за няколко години беше преоборудван. 

Освен това Китай иска да разшири военните си бази в оспорваните води на Южнокитайско море, най-далечните от които са на 1 600 километра от китайския бряг. САЩ остро критикуват изграждането на изкуствените острови. "Никой не може да ни се меси в това, какво правим на наша територия", заяви по този повод Фу Ин - говорителка на Консултативния съвет на Националния народен конгрес, чийто заседания започнаха още в петък. На Мюнхенската конференция по сигурността Ин обясни, че увеличаването на военните разходи е необходима мярка. Говорителката се позова на настояването на новото американско правителство, страните-членки на НАТО да заделят най-малко по 2 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП) за военни цели.

"Не вярвам, че китайското правителство ще иска да се доближи до тези 2 процента. сегашните разходи в размер на 1,5 процента от БВП са напълно достатъчни", заяви дословно Ин в Мюнхен. За сравнение: САЩ отделят за отбрана цели 3,6 процента от БВП на страната, Германия - само 1,2 на сто. В случая с Китай обаче трябва да се вземе предвид сравнително високият икономически ръст, който - по официални данни - през 2016 година е бил 6,7 процента. А според говорителя на Консултативния съвет, "и през тази година Китай ще бъде най-мощният двигател на стопанския ръст в световната икономика".

Първи ГПК

Китайският Национален народен конгрес ще обсъжда и новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) на страната. Първите три четения на закона бяха проведени още през 2016 година - в Постоянната комисия на Народния конгрес. Сега Китай си няма ГПК, а имущественото право, договорното право и дълговите взаимоотношения са регулирани от отделни граждански закони.

"Много често тези граждански закони не само се припокриват, но и си противоречат", казва експертът Георг Чен от Merics. "При сегашната обща икономическа и политическа несигурност в света, Китай има нужда от систематичен общ Граждански процесуален кодекс, който да гарантира защитата на интересите на китайските граждани", казва експертът. Общите положения в новия ГПК ще бъдат гласувани през тази година, останалите му раздели - до 2020 година.

Десетилетия наред Националният народен конгрес (законодателният орган на Китай), със своите 3000 делегати, се смяташе за институция, която послушно одобрява решенията на ръководството на Комунистическа партия. Георг Чен твърди, че и сега Националният конгрес е "слаба институция без сериозно влияние върху важните политически решения в условията на еднопартийна система на управление в Китай". Това се промени малко при новото поколение управляващи, начело с генералния секретар на ККП Си Цзинпин и министър-председателя Ли Къцян през 2013 година. Междувременно Конгресът е главен инициатор на нови законопроекти. Това, разбира се, с нищо не променя факта, че Конгресът си остава под контрола на Комунистическата партия. "Няма изгледи Национален народен конгрес скоро да се превърне в независим законодателен орган, легитимиран от населението", заключава Георг Чен.